вторник, 31 май 2011 г.

Patrick Wolf - Lupercalia (2011)

В международния ден на блондинките, какво по-логично от това да ви пусна новия албум на червенокос мъж?
Всъщност по-логично би било да спомена новия албум на Blondie, който би бил съвсем по темата, ама нещо не е баш мой тип музика, затова ще обърна внимание на Патрик и неговия радостно-романтичен поп албум, символично кръстен на древен римски фестивал на здравето, плодовитостта и прогонването на злите духове. И това име е абсолютно точно.

genre: baroque pop, new wave, indie

01 – The City
02 – House
03 – Bermondsey Street
04 – The Future
05 – Armistice
06 – William
07 – Time of My Life
08 – The Days
09 – Slow Motion
10 – Together
11 – The Falcons

Всъщност аз наскоро се запознах с творчеството на г-н Wolf, въодушевена от неподправената жизнерадостността на The City. С изненада открих, че по-голямата част от предните му работи са доста различни от това, което очаквах - те са тъмни, вглъбени и occasionally скърцащи със зъби. Lupercalia, обаче, е тъкмо обратното - весел, романтичен, приповдигнат и позитивен. Замислен като втората част от двоен албум, Lupercalia е пълната противоположност на The Bachelor - нещо като ян-а до ин-а. Тенорът на Улф е съвсем по каноните на ню уейва, и звучи досущ като измъкнат от 80-те - Саймън Льо Бон, но с дълбочината на Робърт Смит... примерно. Изучаването на класически инструменти му е позволило да разнообрази аранжиментите си и резултатът е доста пъстър - от саксофон, пиано и виола до някакви екзотични неща, които все още ми е трудно да именувам. Май дочух укулеле, което явно е доста модерно, след като Еди Ведър издаде цял албум, свирейки на малката кухарка.
House - третият сингъл от Lupercalia. "The City", вторият, е тук.



И въпреки, че албумът има изключително приятно цялостно звучене, все още ми стои хаотичен и размит. Може да се оправи след следващи слушания, може и да не се.
При всички положения е добре свършена работа и стабилна седмица, най-малкото.

7.2/10
edit 10.2011: 7.8/10

понеделник, 30 май 2011 г.

Martin Solveig feat. Kele - Ready To Go (new video)

Първоначално мислех, че новият клип на Мартин Солвег е някаква къса окастрена версия, докато след малко търсене (което трябваше да сторя по-рано), не се натъкнах на пълната версия, която продължава добрите традиции на Smash - серия от шортове, досега в 3 части. В Ready To Go пее талантливия глас на Bloc Party - Kele, и отново виждаме дебилния Лафай. След като гледах късия тв едит, главоболието ми, което и без туй е ужасно, се засили още повече, но сега в светлината на новото ми youtube откритие, нещата са значително по-розови. Слагам ви цялата поредица, понеже съм пропуснала да сложа втората част, пък и е забавно да се видят трите едно след друго.

Smash #1


Smash #2


Smash #3

Justice - Civilization (new video)

Понеделникът ме посрещна усмихнато, показвайки ми с любезен жест пътя към отворения прозорец, през който нормален човек в подобна ситуация би се изкушил да скочи. Но аз се мъча по японски да запазвам самообладание и да не изпадам в паника, въпреки лошите новини. Интересно как дадена дейност е навързана на верига с други дейности, и когато едно звено понесе някакъв неочакван демидж, всичко пропада. Ся, не че е трагично, ама е неприятно - един пожар във фирмата изпълнител може да ни попречи да успеем за крайния срок, губим поръчката, губим следващите планирани поръчки евентуално, а от всичкото това се губят пари и кредибилити.
Моите проблеми обаче са нищо в сравнение с тези на горките бизони в новия клип на Justice - Civilization. В една вселена, в която земята е плоска, един неочакван обрат (на земята) кара отломки (най-вече глави) от световноизвестни произведения на скулптурата да падат върху стадо бизони, един от които май се спасява накрая. Има някаква дълбока метафора в този клип, но сега не ми се разсъждава върху нея. Да бяха сложили направо рекламата на Адидас...
Чудя се що за хора са тия, в чиито глави се раждат подобни сценарии.

събота, 28 май 2011 г.

Death Cab for Cutie - Codes and Keys (2011)

Любимата група на Сет Коен от OC издаде нов албум. Ако споменаването на OC ви се струва странно, то е защото Codes and Keys си звучи като саундтрака на сериала. Всъщност и въпросния сериал беше това, което изстреля Death Cab (както и доста други инди формации) в мейнстрийма, но това е стара тема. На дневен ред е Кодове и Ключове, който се пада седми за групата.

genre: indie pop, indie rock

1. "Home Is a Fire" – 4:04
2. "Codes and Keys" – 3:22
3. "Some Boys" – 3:11
4. "Doors Unlocked and Open" – 5:37
5. "You Are a Tourist" – 4:47
6. "Unobstructed Views" – 6:11
7. "Monday Morning" – 4:19
8. "Portable Television" – 2:53
9. "Underneath the Sycamore" – 3:27
10. "St. Peter's Cathedral" – 4:30
11. "Stay Young, Go Dancing" – 2:50 [4]

Бракуването на Бен Гибард с твърде синеоката Зоуи Дешанел явно се е отразило на цялостния звук на групата, и той сякаш е намерил своите 500 Дни Лято. Codes and Keys звучи много позитивно и оптимистично, особено в сравнение с предната им творба Narrow Stairs. Не знам дали тази атмосфера е причина или следствие от леката промяна в звука им - китарният звук е отстъпил място на електрониката, което няма как да не ми докара дежа-вю от страничния проект на Бен - The Postal Service, особено в Doors Unlocked and Open. Аз нямам никакви претенции кой какво прави, стига крайния резултат да е добър. А той определено е - Codes and Keys е като цяло позитивен албум, но неизменната меланхолия винаги присъства с лирики за хората, които търсят своето място в света, момчета, които не знаят как да обичат, романтика, любов и останалите тинейджърски дилеми. Но не само текстовете допринасят - Алан Молдър, който каквото и да прави го прави да звучи като лебедова песен, е миксирал албума и си е използвал гениалните умения оптимално. Аранжиментите на всички песни звучат страхотно и на места даже вокалът ме дразнеше и ми ставаше тъпо като си помислех как би звучала някоя песен с малко по-сериозен вокал, а не с преобладаващо мяучещото пеене на Бен. Случаят с Hоme Is A Fire, обаче, не е такъв - тук сладко-меланхоличното пеене пасва перфектно на електронния дисторшън и ненатрапчивите, но стабилни китара и барабани.



Но има нещо в цялата идилия, което ме дразни и то не е нещо, което мога да пренебрегна, махайки с ръка, ентусиазирана от заряда на албума. Колкото и да са catchy мелодиите, колкото и блестящо да е продуцирането, колкото и да са изпипани аранжиментите, на албума му липсва страст. Оптимизмът, ведрото настроение, безопасната меланхолия и зрялостта придават на Codes and Keys едно усещане за посредственост, на недаване на прекалено зор, на влизане в коловоз, ако щете. Песните са приятни, но не разтърсващи. Няма велик драматизъм, но има една улегналост и умереност, която по принцип също не е лошо нещо, но не помага на група, която досега е разчитала на нагласи, свързани с неуравновесения хормонален фон на пубертета.

И въпреки че едва ли ще се превърне в значим маркер в кариерата на Death Cab като Transatlanticism, седмият им албум си заслужава слушането, както и следващите преслушвания, защото именно заради благостта му и липсата му на екстремност, може да те накара да си мислиш, че света, в който живеем, не е чак толкова стресово и гадно място. Пък и неща като чудесните хармонии във всяка песен, струнните партии в Codes and Keys, пианото в Unobstructed Views и хитовите рифове на You Are A Tourist няма как да не се уважат.

7.5/10

петък, 27 май 2011 г.

Scumbag Philosopher - God Is Dead So I Listen To Radiohead

В този лежерен петъчен следобед, не се сещам за нищо по-добро от това да пусна някоя тотална идиотщина, каквато е и долната. Получих писмо от Адам от Scumbag Philosopher, което вероятно заради частицата "scum" е отишло в спам папката, където намерих и пратени още 2 неща за ревюиране от музиканти, които творят през 9 планини в 10. Тези случаи винаги ме изпълват с объркване и радост едновременно, но щом хората са се сетили за мен е редно и аз да ги уважа.
Всъщност ето кво ми е писал този мил човек Адам:

"Hi Geri,

* няколко думи и линк към новия сингъл, който излиза на 6.10 и който няма да ви дам... засега.*

There's also a crazed companion video featuring lame spoofs of Radiohead vids (ever wondered how Thom does that singing in water thing), drunken clergy and a Benny Hill chase sequence.



The single's called 'God Is Dead So I Listen To Radiohead' and it's taken from our debut album 'It Means Nothing So It Means Nothing' which is released a little bit later in the summer.

Here are some live dates.

Wed 1st June - KOKO, London (with The Fall)
Fri 3rd June - MOHO Live, Manchester (with The Fall)
Sat 11th June - Glade Festival
Sat 2nd July - Manchester Roadhouse

'God Is Dead So I Listen To Radiohead' is about a certain kind of suburban Nietzsche freak who attaches themselves to certain introspective musicians and to certain philosophers - or rather to their more well-known quotes.

In the 70s that musician would have been Bowie - these days it's Radiohead.

So the song contains lines likeЉ

"I've got a will to power, that's why I don't shower."

"I live with my mum in a chalet bungalow and I've read half of Ecce homo."

But mainly it's shouting "'God Is Dead So I Listen To Radiohead".

The song was first released a couple of years ago on a limited edition 7І
single and was a gen-u-ine indie hit in Italy and Spain.

Btw, some members of Scumbag Philosopher think Radiohead are great and the others think that they're doggy-do.


Видеото е дебилно, но не мога да си обясня защо го гледам за 5-и път.

сряда, 25 май 2011 г.

GusGus - Arabian Horse (2011)

Моите любимци от GusGus имат нов албум. Това, както се сещате, ме изпълни с огромен трепет първоначално и с огромно доволство в последствие, след като от първа ръка установих, че не са изгубили форма.


genre: Minimal, Tech House

01. Selfoss 05:43
02. Be With Me 05:10
03. Deep Inside 04:48
04. Over 05:54
05. Within You 05:39
06. Arabian Horse 06:04
07. Magnified Love 04:54
08. Changes Come 07:33
09. When Your Lover’s Gone 05:24
10. Benched 08:20

Arabian Horse продължава линията на звучене, която започна 24/7 - по-мрачна, по-студена, по-минималистична. Съставът също е същият - President Bongo, Biggi Veira и Daníel Ágúst; има и гост вокали от познатата Urður "Earth" Hákonardóttiр, Högni Egilsson от Hjaltalin и Davíð þór Jónsson.
И въпреки, че прилича много на 24/7, Arabian Horse напомня и на енергичния Аttention, и на минорния Polydistortion. Нямам представа защо албума е именуван по този начин; освен едноименната песен, в него няма нищо арабско, но за сметка на това края на отварящият инструментал Selfoss си е чиста честушка. Преходът Be With Me - Deep Inside би могъл да мине с уговорки за нещо арабско, но според мен по-скоро не.
Тази тема не е толкова интересна, затова нека погледнем албума в неговата цялост. Той носи неповторим танцувален заряд, с който GusGus са известни, като съчетава силни вокали на фона на минималистични луупове. Осцилиращите пиукания са като запазена марка на GusGus и тук формулата работи без проблеми - градирането започва от един прост ефект, към който се прибавя втори, трети, n-ти + вокал и това резултира в една красива структура от паралелно движещи се бийтове, които се оплитат като влакна във въже.
Албумът е слънце и се разтапя като лъжичка боров мед по възпалено гърло.



Единсвената ми критика е, че някои от песните звучат дразнещо еднакво, особено във втората половина на албума - особено Changes Come и When Your Lover’s Gone. Вярно, една и съща тема минава и през двете, но същите ефекти ги чуваме и в доста от другите песни, та нямаше да е лошо Биги Вейра да разнообрази малко синтетичния инструментариум. Въпреки това Arabian Horse e разкошен и се разкрива все повече с всяко следващо слушане - както е обикновено при GusGus, поне при мен.
Става ми неудобно напоследък да слагам толкова осмици, но явно сега е някакъв силен период... пък и в случая съм много пристрастна. :D

8.3/10

Впрочем, с новината за новия албум дойде и новината за гостуването на President Bongo на 17 юни за DJ сет във Военния клуб по случай националния празник на Исландия. Не мога да не се зарадвам.

Saturday Night Live - 3-Way (The Golden Rule) feat. Justin Timberlake & Lady Gaga

Ново видео от тандема Анди Самбърг - Джъстин Тимбърлейк. Този път се е присъединила и Гага в ролята си на гювендия от началото на 90-те. Изражението и на 2:43 е priceless.



Ся, не че няма по-важни неща за постване (като Codes & Keys на Death Cab), ама трябва да кажа 2 приказки и да не държа критериите си за оценяване обвити в мистерия, в каквото наскоро ме обвини един колега блогър ( :(  ). За да вържа 2 приказки се изисква известно технологично време, което е проблем откак СДС не е управляващо мнозинство.

понеделник, 23 май 2011 г.

Mental Architects - Patience, Communication, Understanding, Go! EP (2011)

В навечерието на празника на българската просвета и култура, какво по-добро от това да ви представя малко българска култура - такава, каквато би ми се искало да бъде в по-голямата си част? Естествено, че няма нищо по-добро, затова да преминем по същество - моля, посрещнете сънародниците ни от Mental Architects (табелата applause светва).



Тва е арта - страхотен е, но това май няма нужда да ви го казвамм някак си е очевидно. Дело е на SAiAN, да е жив и здрав и да продължава да твори. Обложката дори за мен е мистерия, въпреки че получих ексклузивен материал™ от групата преди почти 3 седмици, за което им благодаря сърдечно. Цялата работа тръгна от един първосигнален мой коментар при Ружин, който стана повод Макс от групата да се свърже с мен. Почувствах се като Декстър, току-що осъзнал силата на омлет дьо фромаж-а. Но да оставим настрана глупостите и да продължим по същество за албума, който - докъдето се простират познанията ми за българската музикална сцена - няма роден аналог.



За тези, които познават групата отпреди, новият звук ще е изненада, както беше за мен. Това обаче е приятна изненада. След като чуете EP-то, в главата ви съвсем логично могат да се появят асоциации с 65daysofstatic или Russian Circles (чиято Geneva е едно от най-красивите неща правени някога в жанра). Съвсем далеч съм от мисълта, че MA са копирали някого, просто както съм казвала и преди - пост рока (особено в случаите, когато клони към пост метъл) няма много пътища за разитие и мегдан за иновации. Това рядко ми е пречело да се израдвам на някой добре направен албум, какъвто е и случая. Patience, Communication, Understanding, Go! изобщо не прилича на правен в България. Това е нормално, като се има предвид, че е записан в Сиатъл, а продуцент е Крис Комън от These Arms Are Snakes. И все пак това е българска банда, но не правят типичния за българските групи звук - това е западен звук, което ме изпълва с гордост, понеже вече се мерим по световен аршин, не по локален. Бих определила жанрово PCUG! като пост рок/пост метъл/мат рок, прощавайте ако се повтарям, но звукът е доста специфичен и понятието е сравнително обширно - от неравноделните ритми на агресивни китари и енергични барабани до атмосферичните моменти на тихи електронни звуци и всичко, което се случва между тях. Липсата на вокали като че ли допринася, а не отнема от качеството на композициите, понякога инструментите говорят по-добре от всякакви текстове.

Като куца перифраза на последното трябва да кажа, че и самата музика говори по-добре от всякакви описания, затова ако искате да чуете EP-то на живо, което би било едно изключително удачно решение, може да го направите на промоцията на албума - тя е на 28.05.2011 (събота) в клуб THE BOX, не по-късно от 20:00ч.; вх: 6лв.

Patience, Communication, Understanding, Go! съвсем спокойно може да си отнесе едно 7.6/10 и аз му го давам без никакви угризения на съвестта.



за повече информация:
http://mentalarchitectsband.com
Mental Architects on Facebook

събота, 21 май 2011 г.

Friendly Fires - Pala (2011)

Доста забавих поста за Pala - денс-пънк албума на годината (засега), но понякога е по-добре късно, отколкото навреме, например когато си решил да лягаш на релсите за да те разтрои влак...


genre: dance punk, indie, electronic

1. "Live Those Days Tonight"
2. "Blue Cassette"
3. "Running Away"
4. "Hawaiian Air"
5. "Hurting"
6. "Pala"
7. "Show Me Lights"
8. "True Love"
9. "Pull Me Back To Earth"
10. "Chimes"
11. "Helpless"

Името на албума идва от книгата на Олдъс Хъксли "Остров". Не съм чела книгата, но според уикипедия там се разказва за странен остров, на който царува обществен строй, подчинен на утилитаризма. На мен лично това ми звучи като някаква утопия. Понякога наркотичните вещества са добро нещо, особено ако попаднат в кръвта на подходящия човек. Но стига толкова за Хъксли, нека обърнем внимание към Friendly Fires, които с Pala доказват, че страхотният им дебют от 2008-а не е бил късмет на начинаещия.
"mockumentary style", би казал колегата cinemascrotum (днес блогът му има рожден ден ), ако клипа не беше монтаж на реални кадри.



На обложката има - очевидно - папагал, който по скромните ми орнитоложки познания е вид Ara Macao. Това е красива тропическа птица, която сякаш е най-подходящата обложка за албума, който също е красив, тропически и жизнерадостен. За разлика от първия албум, тук настроението е много по-лятно, морско, хавайско ако щете. Има даже парче Hawaiian Air, а засилената употреба на синт-ефекти със звук на стоманени барабани не ни оставя много място за интерпретации и чуденки. Като споменах синтезатори - албума има много късноосемдесеттарски привкус, и бих казала, че звучи като много други, излязли последните години, ако не беше толкова мелодичен, зареждащ и танцувален. Друго нещо, което ми направи много добро впечатление, е цялостното звучене. Pala си звучи толкова стегнато, кохерентно и хомогенно, сякаш някой го е измислил целия на един дъх. Бих определила звука като кръстоска между Wham! и Talking Heads в най-късните им години, само че ако се бяха родили 20 години по-късно. Ъъъ... да. Обективно погледнато, звука е доста лигав и дискотечен, но субективно погледнато хич не ми дреме. Това е саундтракът на лятото.



8.2/10

четвъртък, 19 май 2011 г.

Beyoncé - Run The World (Girls) (new video)

По принцип бих ви спестила новото видео на Бионсето, ако не беше повод да постна оригиналната песен(и най-вече нейния клип), семпли от която е ползвала Саша Фиърсова: Major Lazer - Pon de Floor.
Сега като се сетих за него, ми се иска отново да преживея първото му гледане. Усещането е неописуемо, нещо като след филм на Бунюел. :D



Началото мяза на клип на някоя пайнерка, ама толкова си може Франсис Лорънс явно. Добре че е Бионсе да изнесе клипа, може да се пробва и в Lord of the Dance с голяма вероятност за успех.
За другото видео цъкате на своя отговорност.

Lady Gaga - Born This Way (2011)

Вече два дни новият албум на Гага стои на харда ми, докато аз си събирам мислите за страхотния нов албум на Friendly Fires. Малко ми е трудно тва с мислите, щото е като да се опитваш да хванеш черна котка в тъмна стая, сещате се за онзи гениален лаф, нали? Ако не се сещате, ще го видите най-долу. Междувременно реших да преслушам кво е сътворила кака ви Стефка без каквито и да е очаквания и guess what - получих точно това, което очаквах. Оксиморони, you gotta love them.

genre: pop, female vocals

01 – Marry The Night
02 – Born This Way
03 – Government Hooker
04 – Judas
05 – Americano
06 – Hair
07 – Schei?e
08 – Bloody Mary
09 – Bad Kids
10 – Highway Unicorn (Road 2 Love)
11 – Heavy Metal Lover
12 – Electric Chapel
13 – You & I
14 – The Edge Of Glory

Обложката си я бива, а? Нелепа до безобразие. Тя е и най-интересното и запомнящо се нещо в албума. Песните просто не се класират. Явно Гага е изгубила своя сенс ъф хитовост, защото не само, че синглите и са посредствени, но и останалите песни не крият абсолютно никаква приятна изненада. Сещате се - някои по-своенравни изпълнители пазят по-добрите си песни за тези, които всъщност слушат албумите, а не въртят музикалните канали по цял ден, а това обикновено носи огромно удовлетворение за слушателя. Като да си поръчаш кафе и да ти кажат, че към кафето получаваш безплатна кифличка, без това да е обявено. Е, тук не получаваме кифличка, а просто кифла, която пее добре - безспорно - но песните и са обикновени. И след като скандалният имидж взе вече да писва, то няма какво друго да бута кариерата и. При липсата на тотални хитове като Poker Face или Paparazzi, започвам да се притеснявам откъде Гага ще намира пари за изкупуването на цели колекции тоалети.
Сега видях, че този е 666-я ми пост в блога. И това ако не е показателно... :D



5.7/10

Значи шегата си има история и няколко трансформации, като в оригинал става въпрос за black hat, не black cat - When I hear of an 'equity' in a case like this, I am reminded of a blind man in a dark room — looking for a black hat — which isn't there. В резултат на недочуване, нагло копиране, свободна интерпретация или Бог знае какво, Чарлз Дарвин перифразира израза на някой си Лорд Боуен в A mathematician is a blind man in a dark room looking for a black cat which isn't there. Явно Дарвин е имал високо мнение за математиците. Има и много добра шега, ето я и нея:

Всяка идеология е като да търсиш черна котка в тъмна стая; Марксизмът е като да търсиш черна котка в тъмна стая, в която изобщо няма котка; Съветският комунизъм е като да търсиш черна котка в тъмна стая, в която изобщо няма котка, но да не спираш да крещиш "Открих я! Открих я!".

Хъ-хъ-хъ! Все пак излезе нещо полезно от тоя пост за Гага...

сряда, 18 май 2011 г.

Arctic Monkeys - Suck It And See (2011)

В един по-елитарен свят бих ви занимавала с новоиздадения лайв на The Weather Report от 1975, с компилацията ревизирани песни на Кейт Буш или с чисто новия албум на Van der Graaf Generator. За добро или лошо, на този етап блогът ми не е чак толкова елитарен и засега ще занимавам само себе си с посочените. Който си хареса нещо - халал да му е.
А вас ще ви занимая с новия албум на The Arctic Monkeys. По някаква причина те са запазили елитарния си ореол, въпреки че вече албумите им са по няколко пъти платинени/златни.

genre: indie rock, garage rock

1 She’s Thunderstorms
2 Black Treacle
3 Brick by Brick
4 The Hellcat Spangled Shalalala
5 Don’t Sit Down ‘Cause I’ve Moved Your Chair
6 Library Pictures
7 All My Own Stunts
8 Reckless Serenade
9 Piledriver Waltz
10 Love Is a Laserquest
11 Suck It and See
12 That’s Where You’re Wrong

Нещо думите ми идват трудно, затова ще го карам накратко.
Suck It And See е по-стегнат и достъпен за слушателя от Humbug. Забелязва се завръщане към първоначалния звук на Маймуните, което мен лично много ме радва. Срещнах някъде определението "70-арски винтидж звук", което е напълно точно. Най-точно, обаче, е да се каже просто рокендрол - мощните китарни рифове и сола, агресивният бас и страхотните хармонии, обичайния дисторшън, Алекс Търнър пеещ "Шаляляля", простите, но хитри текстове за жени, пиене или чист високопарно-драматичен нонсенс, както и куп други неща се омешват в амалгама, която бута пръстите към усилен repeat.
Къде другаде ще чуете неща от сорта на

bite the lightning and tell me how it tastes
kung-fu fighting on your rollerskates
do the macarena in the devil’s lair
but just don’t sit down cause i’ve moved your chair


?

Brick By Brick video
Don't Sit Down Cause I've Moved Your Chair video



8/10

Kitsune Maison Compilation 11: The Indie-Dance Issue (2011)

Излезе единадесетото издание на най-добрите компилации за хипстъри - Kitsune Maison.
Всяко издание на Мезона съдържа ъндърграунд инди групи, но в това направо чупи претенциометъра, след като започва с група, която е толкова неизвестна и нова, че още си няма и име. Освен ако трите точки не са някакво име... като символът на Принс или някаква друга такава арт изгъзица... или като модерните уич хаус формации, които си пльоскат символи вместо имена, като трите кръста, например... Нещо се отплеснах.

genre: indiepop, electronic, dance

01. “Let’s Go All The Way” (Early Version)
02. Alexander Dexter Jones – “Phantastic Phone Call”
03. Housse De Racket – “Roman”
04. Polarsets: “Sunshine Eyes”
05. Gallops: “Miami Spider” (Ponciau edit)
06. Cosmonaut: “Say What You Want”
07. Creep – “Days” (Azari & III Remix)
08. Is Tropical – “The Greeks”
09. Peter & The Magician – “Twist”
10. The Touch – “Sermon”
11. Logo x Icona Pop – “Luvsick”
12. Beat Connection – “Silver Screen”
13. Nightbox – “Pyramid”
14. Guards – “Resolution Of One”
15. Fiction – “Big Things”
16. Exotica – “Conte d’Eté” (Afrofunk Version)
17. T.E.E.D - "Household Goods" (Justin Martin Remix Edit) [MP3 Bonus Track]

Нещо първите слушания не ме грабва, ама то и десятката не ме грабна отначало, ама после я счупих от въртене.

вторник, 17 май 2011 г.

Moby - Destroyed (2011)

10-тият пореден студиен албум на Moby - Destroyed, бил плод на неговата упорита инсомния по време на турне. Докато будувал по малките часове в хотелската си стая, Моби вместо да гледа порно, записвал музика. Това е постъпка на зрял човек и е дала отпечатък върху албума, чието съществуване се дължи на нея. Кво казах и аз сега...

genre: ambient, electronic, downtempo

1 The Broken Places
2 Be the One
3 Sevastopol
4 The Low Hum
5 Rockets
6 The Day
7 The Right Thing
8 After
9 Victoria Lucas
10 Blue Moon
11 Lie Down in Darkness
12 Stella Maris
13 The Violent Bear It Away
14 Lacrimae
15 When You Are Old

Всъщност исках да кажа, че албума е много зрял и улегнал. Ако трябва да използвам износената вече думичка "концептуален", то Destroyed е донякъде концептуален, понеже разглежда как да си на турне може да те унищожи емоционално. Е, аз никога не съм била на турне, но доста успешно си го представям. Обложката също е направена по време на турне - разхождайки се на летище LaGuardia, докато чакал забавения си полет, Моби се натъква на електронна табела, указваща, че "all unattended luggage will be destroyed". Тъй като съобщението излизало дума по дума, имало само по една в кадър. Избрал си тази преди точката. Ако не го бях прочела в уикито, нямаше да разбера, че артуърка е самоделен, доста добре му се е получило.
Говорейки за снимки, може би е редно да спомена, че заедно с Destroyed излиза и албум с фотографии на Моби, или обратното. Във втория случай бихме получили така модерния в последно време "саундтрак на книга", и това не би било далеч от истината, защото Унищожен до голяма степен звучи като саундтрак на... нещо. На пътуване може би.
По време на паузата може да видите как Хедър Греам се е превърнала в ангел и убива демон:



Като споменах пътуване... Ето какво казва и самият Моби по повода:

I don't sleep very well when i travel. and as a result, i tend to be awake in cities when everyone else is asleep. that's where this album, and the pictures that accompany it come from. it was primarily written late at night in cities when i felt like i was the only person awake (or alive), a soundtrack for empty cities at 2 a.m, at least that's how i hear it. the pictures were taken on tour while i was writing the album. i wanted to show a different side of touring and traveling. a side that is often mundane, disconcerting, and occasionally beautiful.

Нещо не ми се нищи кви похвати ползвал, кое като кое звучало, как еди коя си композиция го докарвала shoe gaze заради вокалите на еди кой си, затова ще събера впечатленията си в 2 изречения:
Destroyed ни връща към начина, по който Moby звучи в първите си години, но някак си по-мъдро и осмислено. Албумът създава една плътна ембиънт атмосфера, която да ти покаже точно това, което е искал автора и съвсем осезаемо може да се почувства емоционалното му състояние и нагласата му в хотелска стая на майната си, някъде около 2 ам.

7.5/10

Junior Boys - It's All True (2011)

Всичко може да е истина, ама направо не е истина колко безличен албум са направили младежите.

genre: electronic, electropop, indietronica

01. Itchy Fingers
02. Playtime
03. You’ll Improve Me
04. A Truly Happy Ending
05. The Reservoir
06. Second Chance
07. Kick The Can
08. ep
09. Banana Ripple

Junior Boys са страхотна банда. Дебютният им Last Exit(2004) беше обещаващ и сериозна заявка за нещо голямо. Голямото нещо дойде със So This Is Goodbye(2006). С Begone Dull Care(2009) нещата малко тръгнаха надолу, но все пак си беше доста приличен албум. It's All True го мъча от седмица, ама не намирам нищо, за което да се закача и да кажа oops, they did it again. Вместо "oops", може да се сложи "poops". Това е малко крайно, вярно, но съм разочарована. Толкова съм разочарована, че изобщо не ми се говори [/мелодрама].



6.7/10

понеделник, 16 май 2011 г.

Hugh Laurie - Let Them Talk (2011)

Hugh Laurie sings the blues.
Албумът навяващ локални асоциации с токшоуто на Росен Петров е неочакван, но много приятен творчески бърст на Хю Лори. Докато музикалните напъни на повечето актьори, които временно се преквалифицират в певци, могат да се определят в повечето случаи като средняшки, то Принцът Регент се справя малко по-добре.

genre: blues

1 St James' Infirmary
2 You Don't Know My Mind
3 Buddy Bolden's Blues
4 The Whale Has Swallowed Me
5 John Henry (featuring Irma Thomas)
6 They're Red Hot
7 Six Cold Feet in the Ground
8 Battle of Jericho
9 After You've Gone (featuring Dr. John)
10 Swanee River
11 Police Dog Blues
12 Tipitina
13 Whinin' Boy Blues
14 Baby, Please Make a Change (featuring Sir Tom Jones & Irma Thomas)
15 Let Them Talk
16 It Ain't Necessarily So (Bonus Track)

Лори освен, че пее в албума, свири и на китара и пиано. Компания му правят величия като Tom Jones, Irma Thomas и Dr. John. Около половината песни са популярни композиции от миналото (най-известна от които е Гершуиновата It Ain't Necessarily So). Наистина е странно бял англичанин да изпълнява музиката на черен американец от Юга, но Лори го осъзнава и не се мъчи да ни убеждава, че е от Ню Орлиънс. Това, което личи, и което е най-чаровното нещо в Let Them Talk, е че блусът е музиката на сърцето му и очевидно влага много мерак в изпълнението и. Това, което пречи на албума да е наистина добър такъв, обаче, е пеенето на д-р Хаус. То е прилично, но нищо повече. Друг първосигнален негатив е и винагиприсъстващия мирис на меркантилност - издаването на музикален албум на един от най-скъпо платените актъори в телевизията в момент, когато все още е популярен, мирише на доене на фен аудиторията отдалече. Но не можем да виним Лори за това - някоя умна глава с нюх към печалбата му е казала "Ей, Хю, значи харесваш блус и можеш да свириш? Кво ще кажеш да запишеш албум с някои от своите идоли?". И аз на негово място бих се съгласила, независимо какво ще си помислят по-критично настроените. В тази връзка и заглавието на албума "Нека си говорят" звучи като застраховка и защитен ход. Слушайки албума се оказва, че това е полезно, но не на 100% необходимо, защото всеки средноинтелигентен слушател може да усети кога едно нещо е правено от любов към музиката и кога - за пари. И без това не мисля, че Let Them Talk ще донесе кой знае какви печалби.



7.3/10

четвъртък, 12 май 2011 г.

Death Cab For Cutie - Home Is A Fire (new video)

Ново, ново, колко да е ново, има-няма седмица.След има-няма 2 седмици, трябва да се появи и Codes and Keys.




сряда, 11 май 2011 г.

Bonobo @ Sofia Live Club, 10.05.2011

Ако трябва да цитирам един познат: Dial M for Massive Happening*.
Саймън Грийн и бенда му са чудесни музиканти, а красотата на музиката им наживо е... брррр!
Аз бях сравнително напред, но не снимах, затова ще ползвам клиповете на upthedrinks:



И любимия ми момент от снощи - не само, че El Toro ми е любима композиция от Black Sands, ами и на нея бяха най-яките импровизации. Трансформацията започва около втората минута.




* хитра заигравка с името на албум на Bonobo - Dial "M" For Monkey, което пък е взето от серията тематични епизоди на Dexter's Laboratory

вторник, 10 май 2011 г.

The Lonely Island - Turtleneck & Chain (2011)

Както казах вчера - албума излиза днес. И той излезе. Врътнах го точно 3 пъти сутринта. I jizzed in my pants... kind of.

genre: hip hop, pop, comedy, r&b

1. "We're Back!"
2. "Mama"
3. "I Just Had Sex" (featuring Akon)
4. "Jack Sparrow" (featuring Michael Bolton)
5. "Attracted to Us" (featuring Beck)
6. "Rocky"
7. "My Mic – Interlude"
8. "Turtleneck & Chain" (featuring Snoop Dogg)
9. "Shy Ronnie 2: Ronnie & Clyde" (featuring Rihanna)
10. "Trouble on Dookie Island"
11. "Falcor vs. Atreyu – Classy Skit #1"
12. "Motherlover" (featuring Justin Timberlake)
13. "The Creep" (featuring Nicki Minaj and John Waters)
14. "Watch Me Do Me – Classy Skit #2"
15. "Threw It on the Ground"
16. "Japan"
17. "After Party" (featuring Santigold)
18. "No Homo"
19. "No Homo Outro"

Може и да не сте чували за The Lonely Island, но може би сте чували за Weird Al Yankovic или John Lajoie. А ако не сте чували за нито един от тримата, то позволете ми да изкажа радостта си, че блога ми се чете чак в далечен Китай.
Няма да обяснявам историята на триото, щото нямам време, а и нещо напоследък не ме бива да се обяснявам надълго и нашироко, затова минавам директно към краткия изказ на основните си впечатления от Turtleneck & Chain, който се пада вори пореден за формацията след Incredibad от 2009-а.
Поло & Верижка е хитов албум. Количеството звездни имена на квадратен мегабайт дискова площ е увеличено близо 2 пъти. Докато Incredibad имаше актьорски включвания (Натали Портман, Сет Роген, Джак Блек), то T&C разчита само на величия от музикалната индустрия. Това е логично след като On A Boat беше номинирана за Грами, както припомня и текста на We're Back, в който се пее също: "aye yo come on man, this is lonely island, people are countin’ on us". Така си е, Incredibad беше едно от най-забавните неща, които се бяха появявали в световния ентъртейнмънт, и изстреля TLI високо, високо, високо, над дребните сплетни. Защо стана така? Първо - текстовете им в по-голямата си част са просто hilarious. I'm On A Boat и Like A Boss се превърнаха в мигновени meme-та. Dick In A Box е толкова абсурдно и гениално, че все още ми е трудно да го коментирам. Второ - музиката им e наистина добра. Дори с друг, нормален текст, песните им биха си стояли съвсем прилично в поп класациите. Песните с Джъстин звучат като песни на Джъстин, песента с Риана - като песен на Риана, с Майкъл Болтън - пак така. Ако човек не знае английски и не гледа клипа, би предположил, че това си е най-нормално парче, което би се въртяло по музикалните канали. Комбинацията от добра музика, ненормален текст и тематично видео, обаче, дава такова комбо, че причинява напикаване. Ето за какво иде реч:



И продължението на Dick In A Box - Motherlover, което не бива да се коментира, защото всякакви анализи бледнеят на фона на епичната дебилност, която се лее от Самбърг и Тимбърлейк:



8/10

понеделник, 9 май 2011 г.

The Lonely Island feat. Michael Bolton - Jack Sparrow (new video)

Още малко ще ви надувам главата с The Lonely Island, понеже вторият им албум с explicit content излиза утре. В събота е била премиерата на Jack Sparrow с гост вокали на Майкъл Болтън, докато в петък са пуснали още една песен - тази със Santigold, а пък преди това пуснаха и тази с Beck. Още преди това пък бяха пуснали тази със Snoop Dog, като преди това пък обявиха Motherlover с Джъстин Тимбърлейк за 4-и сингъл от албума, но преди това пуснаха We're Back. Да не забравяме, че преди We're Back, ни показаха The Creep с Ники Минаж, която последва епичната I Just Had Sex с Akon. Ако трябва да слагам линкове на всичко, ще си счупя пръстите, така че засега само песента, посветена на капитан Jack Swallows.
Тъй като гледам малко неща от албума останаха неизвестни.

Reminder: Bonobo - утре, Sofia Live Club

Не знам за кво пускам тоя римайндър, след като билетите отдавна са изчерпани. Все пак ако някой не се е усетил навреме да си купи билет за едно от музикалните събития на годината, може да се пробва на входа след 21ч, поне така казват. Аз вече загрявам за утре вечер. А това е отпреди месец, очаквам и тук да видим същото, след като вокалистка пак ще е Ruby Wood.

събота, 7 май 2011 г.

Lady Gaga - Judas (new video)

Както е с повечето клипове на Гага, аз отново не знам как да коментирам, и то не е щото съм безмълвна от възторг.
Като я гледам без очила едно нещо не ми дава мира - очите и са някак статични, все едно са нарисувани на затворените и клепачи (както е при Дейв Геън в Barrel Of A Gun).

четвъртък, 5 май 2011 г.

Miles Kane – Colour Of The Trap (2011)

Дебютният албум на Майлс Кейн - творческата половинка на Алекс Търнър в The Last Shadow Puppets и фронтмен на The Rascals - вече изтече и аз нямам търпение да го чуя.
Надявам се Colour Of The Trap да не е trap.

genre: alternative, indie, pop, garage rock

01. Come Closer
02. Rearrange
03. My Fantasy
04. Counting Down The Days
05. Better Left Invisible
06. Quicksand
07. Inhaler
08. Kingcrawler
09. Take The Night From Me
10. Telepathy
11. Happenstance
12. Colour Of The Trap

Maybeshewill - I Was Here For A Moment, Then I Was Gone (2011)

"Она мойе и да" имат нов албум, който се казва "Я бешох тука за маненко, после се маинях". Имената на пост рок групите винаги са ми били много интересни с оригиналното, необичайно и интригуващо съчетание на думи, както е например в "Я те гльодам отдалеко, и те така", "Любя те, но сакам мрако", както и "Маджарска потеря".
Чудите се що приказвам толкова глупости ли? Ми щото не се сещам кво да кажа за албума.


genre: post rock, instrumental, electronica

1. Opening (1:59)
2. Take This To Heart (4:09)
3. Red Paper Lanterns (4:17)
4. Critical Distance (4:13)
5. Accolades (4:25)
6. An End To Camaraderie (4:10)
7. Words For Arabella (4:06)
8. Farewell Sarajevo (5:15)
9. Relative Minors (6:23)
10. To The Skies From A Hillside (5:13)

Много ясно, че е добър, но не чух нищо, което не съм слушала под една или друга форма и преди. Това разбира се, не е необходимо и достатъчно условие даден албум да е хубав, затова и I Was Here For A Moment, Then I Was Gone е такъв.
Ми... пост рок бе, кво да му нищиш толкоз - един от най-сложните в комопзиционно отношение стилове, и един от най-ограничените откъм развитие.



7.5/10

сряда, 4 май 2011 г.

Manchester Orchestra - Simple Math (2011)

"Ай джъст кейм фром Манчеста" биха казали Manchester Orchestra днес на публиката си в Чикаго, ако подобно на Митко Бербатов (благодарим ти, Митко!) се подвизаваха в Дъждовния Град. Те обаче са от Атланта, Джорджия - факт, който се набива на уши от всяка тяхна песен. Това е и добре, и зле, но в крайна сметка съм склонна да преглътна неприязънта си към маниера на пеене на вокалиста Анди Хъл, след като са направили толкова приятен албум.

genre: alternative rock, indie rock

1. "Deer"
2. "Mighty"
3. "Pensacola"
4. "April Fool"
5. "Pale Black Eye"
6. "Virgin"
7. "Simple Math"
8. "Leave It Alone"
9. "Apprehension"
10. "Leaky Breaks"

Албумът би трябвало да минава за концептуален, макар че на мен не ми е много концептуален. Това, което може да се каже със сигурност е, че е емоционален - разглежда разбитото сърце на вече споменатия Анди Хъл и проблемите в брака му. Оттук следва, че 45 минути ще слушаме за любов, отчуждение, отчаяние, изолация и други подобни. Не се сещам за по-преекспонирана тема от проблеми във връзката, но всеки път, когато се постави като хората, тя действа безотказно и насълзявайки ти очите те кара да си мислиш - "дееба чувствам/чувствал съм се по същия начин".
Вече постнах едноименния сингъл Simple Math, затова - Virgin, фаворитът ми досега от албума:



Във Virgin се разкрива най-пълно една от най-приятните характеристики на Simple Math - оркестрална рок епика. Тя не е нищо ново и непознато, но винаги е хубаво, когато я има и когато е направена качествено. Звукът на песните се мени и представлява комбинация от лигав инди фолк (Deer), прогресив метъл (Mighty), класическо 70-тарско рок звучене (Pale Black Eye, Leaky Breaks - която ме подсеща за Led Zeppelin по някаква куца омонимия) и добре познато инди (Simple Math, Leave It Alone). Резултатът е премерен и направен с усет, богат на композиционни wow моменти и като цяло чудесен. Единственото, което ме поздразни, е гласа на вокала, който ми крещи "кънтри". Това е до голяма степен и чисто субекивен негатив, след като американския фолк не ми е сред любимите жанрове. Но и същия този вокал ми напомняше, че не слушам Brand New, каквото усещане имах през целия албум.
Което в крайна сметка не е лошо нещо, след като Brand New съм ги въртяла доста.

7.6/10

вторник, 3 май 2011 г.

The Lonely Island Feat. Snoop Dogg - Turtleneck & Chain

Хмммм, still not impressed.
Много си мязаме на снимките с Анди Самбърг, може да е заради очилата. Ще си купя синьо поло и верижка.

понеделник, 2 май 2011 г.

Track of the day: Patrick Wolf - The City

Малко късно разбирам за съществуването на този младеж, който имал цели 4 издадени албума, ама кво да се прави... Добър е де.

Lamb – 5 (Special Edition) (2011)

Този рилийз на Lamb ме хвана съвсем неподготвена. Нямах идея, че готвят нов материал. Така е то - светът е голям и рилийзи дебнат отвсякъде.

genre: indie, electronic, trip-hop

CD1
01. Another Language
02. Butterfly Effect
03. Build A Fire
04. Wise Enough
05. Existential Itch
06. Strong The Root
07. Rounds
08. She Walks
09. Last Night In The Sky
10. The Spectacle

CD2
01. Dischord
02. Back To Beginning (With Damien Rice)
03. Strong The Root (Instrumental)
04. Last Night The Sky (Instrumental)
05. Rounds (Demo)
06. Butterfly Effect (Instrumental)
07. Strong The Root (Acapella)
08. Wise Enough (Instrumental)
09. The Spectacle (Reprise)

Както е видно по-горе, имаме 2 диска, втория от които с преобладаващи инструментали на вокалните композиции от първия диск. Намирам това за доста добра идея, тъй като по този начин може да се усети красотата на аранжиментите на Lamb, които ми се струва често са затъмнявани от специфичния и доминиращ глас на Лу Роудс. Иначе в парчетата, в които тя пее, аз не откривам нищо ново и изненадващо - типичната за Агнето музика. От първо слушане най-голямо впечатление ми направи парчето с Damien Rice, мисля, че ми трябва повече слушане.



7.6/10

неделя, 1 май 2011 г.

Dirty Vegas - Electric Love (Special Edition)(2011)

Поп-хауса ми е guilty pleasure, така че бъдете снизходителни, въпреки че Dirty Vegas са талантлива формация. Повечето хора ги познават само с Days Go By, което е жалко, понеже са сътворили доста други добри неща. Имат едно много приятно брит-инди-попрок-хаус звучене, което - нехарактерно за клубната им насоченост - прави музиката им хубава и слушаема и извън онези места, където красиви хора със смешни дрехи носят тъмни очила в сумрака.

genre: house, pop

CD1

01. Little White Doves 03:35
02. Changes 03:34
03. Electric Love 02:39
04. Emma 03:45
05. Pressure 03:14
06. Round And Round 04:46
07. Today 04:34
08. Never Enough 03:11
09. Weekend 03:41
10. 21st Century 03:54

CD2

01. Electric Love (Alex Tepper Remix) 07:25
02. Electric Love (Paul Harris Vocal Mix) 07:14
03. Electric Love (Cassette Club Remix) 05:07
04. Electric Love (Eli Escobar Remix) 04:42
05. Changes (Felix Da Housecat Vocal Remix) 05:50
06. Changes (Mike Monday Remix) 07:06
07. Changes (Shiny Objects Vocal Remix) 07:57
08. Changes (Julien Nolan And Red-Eye Remix) 08:11
09. Changes (DJ Ortzy Arena Remix) 06:48
10. Changes (Mike Monday Dub) 06:36

Второто CD е само от ремикси, така че аз се концентрирах на първото.
В клипа към едноименния сингъл виждаме красивите кълки на Джена Малоун.



7.2/10