четвъртък, 31 март 2011 г.

А вие прочетохте ли Radiohead-ския вестник?

...щото аз сега го начевам. The Universal Sigh се казва. *SIGH*


линк към вестника

Track of the day: FLASHGUNS - Passions of A Different Kind

Чакам дебютния албум с умерено любопитство.



FLASHGUNS | Passions of a Different Kind from J-P Blunt on Vimeo.


сряда, 30 март 2011 г.

TV on the Radio – Nine Types of Light‎ (2011)

Много го чаках този албум, но след Will Do трябваше да се досетя накъде отиват нещата. Ами албума не е толкова страхотен, колкото очаквах, това е. Жалко. Не че е лош де, просто е леко безличен. Ще си слушам пак Return To Cookie Mountain май.

genre: indie rock, alternative

1. "Second Song" – 4:22
2. "Keep Your Heart" – 5:43
3. "You" – 4:05
4. "No Future Shock" – 4:03
5. "Killer Crane" – 6:15
6. "Will Do" – 3:46
7. "New Cannonball Blues" – 4:34
8. "Repetition" – 3:46
9. "Forgotten" – 3:40
10. "Caffeinated Consciousness" – 3:21




7.5/10

вторник, 29 март 2011 г.

Fleet Foxes – Helplessness Blues (2011)

Нямам време да го преслушам, но това не значи, че междувременно вие не можете да го преслушате. Това май се получи тъпо.

genre: indie folk

1. "Montezuma"
2. "Bedouin Dress"
3. "Sim Sala Bim"
4. "Battery Kinzie"
5. "The Plains / Bitter Dancer"
6. "Helplessness Blues"
7. "The Cascades"
8. "Lorelai"
9. "Someone You'd Admire"
10. "The Shrine / "An Argument
11. "Blue Spotted Tail"
12. "Grown Ocean"

понеделник, 28 март 2011 г.

Lu's tiny mixtape: pt.1: cmyk

Заради една похвална и крайно плодотворна инициатива на denz, тия дни скалъпих един микстейп, който можете да видите/изтеглите тук. Планирам и втора част, която ще се именува rgb. Имената са плод на мои странни асоциации, така че не им обръщайте внимание.

Tracklist:

The Knife – Heartbeats
Pnau – Embrace (feat. Ladyhawke)
Empire of the Sun – Walking On A Dream
Zoot Woman – It's Automatic
Télépopmusik – Breathe
Röyksopp – 49 Percent
Gus Gus – Moss
The Presets – If I Know You
Telefon Tel Aviv – Helen of Troy
M83 – We Own The Sky
Hooverphonic – Battersea
Thom Yorke – The Eraser
Moderat – Rusty Nails
Apparat – Arcadia
Yonderboi – Trains in the Night
Fever Ray – When I Grow Up
Pantha du Prince – Stick to My Side
Koop – Absolute Space
Foals – Alabaster
Darkstar – Gold
These New Puritans – White Chords




събота, 26 март 2011 г.

Synthetique - dark disco electro clash @ Culture Beat

Ако сте в София и се чудите как да прекарате вечерта - това е една много добра опция:

> dark disco <> electroclash <> synthpop <

dj_mindfuck // gradient_moustache

>march 26th_saturday
>log in_22:00 \ log out_07:00
>access_10 bgn
>culture_beat club @ NDK_Sofia 

22.00 - 23.30 warm-up session by Rico Wool (SlowMo Deep, Raw Disco House)
23.30 - 00.30 Gradient Moustache
00.30 - 01.30 DJ Mindfuck
01.30 - 03.00 Gradient Moustache
03.00 - 04.30 DJ Mindfuck
04.30 - 05.30 Gradient Moustache
05.30 - end DJ Mindfuck

fb page


Art Brut – Brilliant! Tragic! (2011)

Последните няколко дни се чувствам все едно някой ми е сменил главата с доста по-тъпа такава (да, възможно е?). В тази връзка новият албум на Аrt Brut дойде тъкмо навреме. Каква по-подходяща музика за такива състояния от тяхната?

genre: alternative, punk rock, indie rock

01 Clever Clever Jazz
02 Lost Weekend
03 Bad Comedian
04 Sexy Sometimes
05 Is Dog Eared
06 Martin Kemp Welch Five A-Side Football Rules!
07 Axel Rose
08 I Am The Psychic
09 Ice Hockey
10 Sealand

Винаги съм симпатизирала на Art Brut в особено големи количества. Bang Bang Rock & Roll и It's A Bit Complicated са почти гениални творби. Art Brut Vs. Satan не толкова, но все пак добър албум. Същото е и положението с Brilliant! Tragic! - приличен албум, който съдържа палави референции към споменатите почти гениални албуми. Въпреки това той не успява да стигне тяхното ниво.
Като споменах референции, голяма част от удоволствието, което носи слушането на групи като Art Brut, е да познаваш текстовете и да следиш идеите на всеки албум, то си е в голяма степен като сериал. В първия им албум от 2005-а имаше песни Bad Weekend и Good Weekend. Тук сагата продължава с Lost Weekend. Ако в People In Love от It's A Bit Complicated се пееше

People in love, lie around and get fat
I didn't want us to end up like that

то в Sealand имаме леко преразгеждане на позицията:

People in love, lie around and get fat
I think I'm okay with that

...и разни други подобни забавни неща. Всъщност най-доброто обяснение го е дал самият Еди Аргос, фронтмен на формацията:

"Ами аз пея в този албум, Йън има нов педал, Фред пее беквокали за пръв път, а и позволихме на Джаспър да изсвири китарно соло (само на две струни обаче). Също така в създаването на последния албум наистина ми беше забавно да пиша за обикновени неща, мъчейки се да ги изкарам вълнуващи. Имаше песни за возене в автобус, работа за лятото и песни за песни, които са ти заседнали в главата. Този път албума е повече за това как си мисля, че съм медиум, песни за моето погребение, община Sealand и Аксел Роуз. По-стойностни теми, мисля. Също така сега съм и по-секси."


7.3/10

сряда, 23 март 2011 г.

Metronomy – The English Riviera (2011)

С голяма вероятност щях да пропусна да ви информирам за Метрономията, след като изтече в неделя и нямах желание да си го пусна втори път (а това е критерий). Но гледам групата се е засилила да пуска клипове като за последно и образува някакъв голям хайп около себе, та е редно да ви информирам за Английската Ривиера... която не запомних с нищо.

genre: pop, indie

1. The English Riviera
2. We Broke Free
3. Everything Goes My Way
4. The Look
5. She Wants
6. Trouble
7. The Bay
8. Loving Arm
9. Corinne
10. Some Written
11. Love Underlined

Албума е ок, доколкото помня, но дотам. Вече ви казах, че в мен не се породи желание да си го пусна повече от веднъж, така че не мога да пиша адекватно ревю, пък нямам и желание. В момента се тегли новият на Art Brut и аз съм повече от развълнувана да го чуя. Затова ви пускам клип и пожелавам приятно слушане на тези, които с нетърпение са чакали The English Riviera.


Metronomy - The Look by metronomyUK

вторник, 22 март 2011 г.

The Kills – Blood Pressures (2011)

Най-накрая изслушах четвъртият дългосвирещ продукт на The Kills, и вече спокойно мога да го предоставя и на вашето внимание.

genre: indie rock, punk rock, garage rock

01 Future Starts Slow
02 Satellite
03 Heart Is a Beating Drum
04 Nail in My Coffin
05 Wild Charms
06 DNA
07 Baby Says
08 Last Goodbye
09 Damned If She Do
10 You Don’t Own the Road
11 Pots and Pans

Никога не съм била особен фен на The Kills. Jamie Hince ми е доста безличен и се чудя какво Кейт Мос е намерила в него, но тя явно си пада по този тип мъже, ако погледнем ретроспективно. Алисън Мосхарт пък винаги откровено ме е дразнела с нахаканото си поведение и мърлявата си полу-мъжественост, скрита в иначе приятно тяло. И самата музика на The Kills винаги е била доста необмислено и самоцелно агресивна, само защото е куул така. Rebel, rebel, както пееше чичо Боуи. Та по тези причини пристъпих резервирано към Blood Pressures, но за моя изненада той се оказа много по-уравновесен от предишните им работи и разкрива дуото в друга светлиа.



Future Starts Slow е личният ми фаворит от албума, но разбира се не е единствената, заслужаваща внимание. Звукът на The Kills все още е агресивен, но не по онзи арогантен начин, който съм свикнала да чувам, а по-скоро целенасочен и уверен. Което за мен е по-добрият вариант. Даже Мосхарт има смелостта да направи една малка лична изповед в Last Goodbye, показвайки по този начин, че нахаканите също плачат.
Самопродуцирането от страна на Джейми, оказва се, е добра практика.
Е, Blood Pressures си има и слабите страни, които се изразяват в неналичната хармоничност на някои от комопозициите. Въпреки, че песни като Future Starts Slow, Baby Says и Heart Is A Beating Drum са много добре композирани, не всички са така и The Kills остават верни на своите склонности да се губят в грубите китарни рифове и вокалното блудство, към което има слабост Алисън.
А това си има и клип:



Като цяло Blood Pressures е приятна изненада и предвиждам доста по-високи оценки от известните светила на музикалната критика.

7.7/10

понеделник, 21 март 2011 г.

Daft Punk – Tron: Legacy R3CONFIGUR3D (2011)

Ремикси на великолепния ост на TRON Legacy. Нъф сед. Не бе, малко подробности after the jump.

genre: electronic, glitch, soundtrack, remixes

01 – Derezzed (The Glitch Mob remix)
02 – Fall (M83 vs. Big Black Delta remix)
03 – The Grid/Game Has Changed (The Crystal Method remix)
04 – Adagio for Tron (Teddybears remix)
05 – The Son of Flynn (Ki:Theory remix)
06 – C.L.U. (Paul Oakenfold remix)
07 – The Son of Flynn (Moby remix)
08 – End of Line (Boys Noize remix)
09 – Rinzler (Kaskade remix)
10 – Encom Part II (Com Truise remix)
11 – End of Line (Photek remix)
12 – Arena (The Japanese Popstars remix)
13 – Derezzed (Avicii remix)
14 – Solar Sailor (Pretty Lights remix)
15 – Tron Legacy (End Titles) (Sander Kleinenberg remix)

Ккато виждаме от траклиста цяла плеада електро радетели са се отзовали на повика на Daft Punk и са ремиксирали музиката им към Трона. Moby, Paul Oakenfold, The Crystal Method, Kaskade, Photek, M83, Com Truise, Japanese Popstars, Boys Noize, Glitch Mob и Teddybears са известни имена - някои повече, някои по-малко. Някои са по-талантливи, други по-малко, но това не си личи в настоящия ремиксов рилийз, защото той си държи едно посредствено ниво в своята цялост. Сигурно е трудно да ремиксираш Daft Punk, няма как да знам. Животът ви няма да стане по-непълноценен ако не чуете точно тези ремикси, така че можете спокойно да го продължите, пропускайки този диск.

сряда, 16 март 2011 г.

The Chemical Brothers – Hanna (2011) OST

Не издържам на моменти, казвам ви. Дори да поствам всеки ден албум, не смогвам. Ето The Strokes го забавих с 3 дни, но през това време излизат ли, ли излизат неща. Това поне е сравнително прясно (ако можем да съпоставим давността на албумите с годността на рибата, например), излезе вчера. Ъъъ... да. The Chemical Brothers - музиката към Hanna, който ще пресъздава един по-сериозен поглед към отношения баща-дъщеря, подобни на тези в Kick Ass.


genre: ost, score, soundtrack, electronic

01 – Hanna’s Theme (02:09)
02 – Escape 700 (05:17)
03 – Chalice 1 (00:48)
04 – The Devil Is In The Details (03:21)
05 – Map Sounds / Chalice 2 (00:15)
06 – The Forest (01:08)
07 – Quayside Synthesis (01:22)
08 – The Sandman (01:46)
09 – Marissa Flashback (02:45)
10 – Bahnhof Rumble (02:38)
11 – The Devil Is In The Beats (02:34)
12 – Car Chase (Arp Worship) (05:00)
13 – Interrogation / Lonesome Subway / Grimm’s House (04:27)
14 – Hanna Vs Marissa (01:46)
15 – Sun Collapse (00:11)
16 – Special Ops (01:29)
17 – Escape Wavefold (03:22)
18 – Isolated Howl (00:42)
19 – Container Park (03:45)
20 – Hanna’s Theme (Vocal Version) (05:28)

Май стана модерно напоследък ост-овете да се правят от популярни деятели на електронна музика, но лично аз нямам проблем с това, докато резултатите са добри. Случат с Hanna ми се чини да е такъв. Той си звучи точно като музика към филм, както е и редно. Хаотичен е за LP, но не и за скор. Все пак характерния почерк на двамата британци личи от самолет и мисля, че ще е добър компанимент на побоища и убийства, извършвани от руса тинейджърка.

The Strokes – Angles (2011)

След дългото отсъствие на The Strokes като група, те най-накрая извадиха нещо ново. 5-годишната почивка позволи на всеки от членовете да си се занимава с неговите си неща, най-вече Джулиан, който изкара незаслужено пренебрегвания Phrazes For The Young. С Angles Strokes обезсилват всякакви слухове за разпадането им, но пък и далеч не са в най-добрата си форма.

genre: alternative, garage, indie rock

1 Machu Picchu
2 Under Cover of Darkness
3 Two Kinds of Happiness
4 You're So Right
5 Taken For A Fool
6 Games
7 Call Me Back
8 Gratisfaction
9 Metabolism
10 Life Is Simple In The Moonlight

Навремето всяка новина, свързана с нов материал на The Strokes щеше да обиколи интернета няколко пъти за една наносекунда, гарнирана с хайп, една стотна от който би замъглил цялата кариера на Джъстин Бийбър. В днешно време новината за нов албум на The Strokes извиква по-скоро носталгия и известно любопитство, но много, много кротко. "О, нов албум на The Strokes, ех какво беше 2001-а, какво стана сега.". След монументалният дебют Is This It, бандата полека почна да се плъзга надолу. Но много, много бавно. Room On Fire също беше забележителен албум. First Impressions of Earth също беше добър, но със сигурност по-слаб от Room On Fire. Точно както Room On Fire беше по-слаб от Is This It. Така поставени нещата, The Strokes изглеждат последователна група и би било донякъде логично Angles да е по-слаб от First Impressions of Earth, какъвто май е и случая. За петгодишната почивка групата изглежда се е отчуждила един от друг и сега сякаш се мъчат да се откриват наново и да си спомнят кой в какво всъщност е силен.



Under Cover Of Darkness ни поднася характерния звук на The Strokes - такъв какъвто го познаваме и обичаме. Концепцията на Angles обаче е друга, и този звук се среща рядко. В четвъртия си албум нюйоркчаните подхождат различно към всяка песен и това е причината Ъглите да е най-еклектичния им албум досега. Ако сте преслушали Phrazes For The Young навремето, ще откриете няколко сходни неща, използвани в Angles. Но докато Казабланкас на соло опита си е имал свободата да дълбае в разгащената си креативност, то тук нещата са няколко идеи по-стегнати и фокусирани. Като споменах "по-стегнати" се сещам да обърна внимание и на факта, че не е имало кой да стяга групата - настоящият албум е продуциран от самите тях. Това от една страна дава по-добър резултат от гледна точка на личните виждания на групата за музиката, която искат да правят. От друга може би е добре някой да им дърпа юздите, когато се разпуснат твърде много. А те на места се разпускат доста дразнещо. Изследването на нови подходи към музиката понякога изиграва лоша шега. Така или иначе са скъсали с дългогодишния си продуцент Gordon Raphael и сега се оправят сами. Не знам дали това е визирал Джулиан с фрагмента от Under Cover Of Darkness "won’t just be a puppet on a string". Всъщност той така или иначе обича да драматизира, но това е част от чара му. Самопродуцирането носи една своеобразна близост на слушателя с членовете на бандата, това е като да си говориш с някой директно, без посредник. И въпреки че ролята на продуцента е предимно да помага за по-добрия резултат, той е преди всичко и фигура-призма между групата и слушателите. Толкова за продуцирането. Ще спомена само, че последната песен е продуцирана от Joe Chiccarelli (Shins, My Morning Jacket) и резултата не е лош, като тя е една от по-добрите попадения в Angles. Много глъхне обаче. Гласа на Джулиан се слива с инструментите и звучи сякаш не е закусвал. Хубавият текст се губи, а цялата песен оставя впечатлението за нещо провалено от некадърен тонрежисьор.



Всъщност макар че дадох категоризация на албума като поредната спирка по наклонената повърхност, по която пътуват The Strokes, ne съм сигурна дали Angles всъщност е по-лош от предходния. Беше преди много време и спомените ми в голяма степен са избледнели. А и тогава настроенията бяха други. Всъщност настроенията са много важни. Влиянието, което The Strokes оказаха на съвременната инди/рок музика е огромно, и не трябва да забарвяме да им признаваме полагащото се. Но това беше навремето. Предпочитам да мисля, че през паузата м/у First Impressions и Angles,The Strokes са достигнали своя локален минимум и оттук нататък им предстои да вървят само нагоре, припомняйки си какво ги прави толкова добри като група.

Ди онли уей из ъп, бейбе!
7.5/10

вторник, 15 март 2011 г.

Oh Land – Oh Land (2011)

Хубавичката Nanna Øland Fabricius, (Oh Land ~ Øland, get it?) е датчанка и в последно време много се шуми около нея. Видеото за Sun Of A Gun има около 5 милиона преглеждания, което вече си е музикална сила, с която трябва да се съобразяваме. Слушайки Чарлз Лойд в този дъждовен следобед, хич не ми е до новоизлюпени поп принцеси, но няма как.

genre: pop, female vocals, electronic

01. Perfection (4:59)
02. Break The Chain (3:18)
03. Son Of A Gun (3:25)
04. Voodoo (2:52)
05. Lean (3:28)
06. Wolf & I (4:37)
07. Human (4:08)
08. White Nights (3:46)
09. Helicopter (3:31)
10. We Turn It Up (2:32)
11. Rainbow (3:22)

Получавам някакво дежа вю с Little Boots. Много ми напомня, по всичко - външен вид, музика, стил. Little Boots изгря, блестя известно време и сега никаква я няма, да видим дали и с Oh Land няма да стане така.
Иначе мацката е на 25, родена е в Дания от родители музиканти и се е подвизавала в Кралския Шведски Балет. Увреждане на гръбначен диск прекъсва балетната и кариера и тя се захваща с музика. Понастоящем подгрява Orchestral Manoeuvres in the Dark за щатското им турне, за което мога само да и завиждам.
Единадесетте песни в албума са предимно електропоп с ефирни вокални пластове, богати хармонии и галещи ухото класически аранжименти. При все това те звучат доста безлично и конвейрно. Oh Land e приятен за слушане, но не извиква в мен неистово желание да си го пусна отново, просто защото не предлага нищо ново, или поне нещо старо изпълнено по запомнящ се начин.



6.9/10

понеделник, 14 март 2011 г.

Yelle – Safari Disco Club (2011)

Днес се чувствам по понеделнишки лишена от дар слово, така че ще карам кратко. Втори албум за Yelle, чиито дебютен Pop-Up ги изстреля сред най-обсъжданите имена в мейнстрийм електрото. Safari Disco Club продължава добрата традиция на Yelle да правят чаровно глуповата и проста като структура музика, която обаче е ужасно приповдигаща и добра за танцуване.

genre: dance, french, indie pop, electro

1. Safari Disco Club
2. Que veux-tu
3. C'est pas une vie
4. Comme un enfant
5. Chimie physique
6. La musique
7. Mon pays
8. J'ai bu
9. Le grand saut
10. Unillusion
11. S'eteint Le Soleil

Julie продължава да пее на френски, прибавяйки известна доза загадъчност в музиката си за тези, които не го говорят. За останалите е ясно, че текстовете са изключително простички, необременени от особени послания, но никой не е и казал, че в този тип музика трябва да има послания. Ако търсите сериозни послания в песни като La musique, където се пее за мастурбация на фона на музика, то това е нелепо. Yelle е парти група с откровен танцувален уклон, и за тях приятните простички мелодии, силните синтезатори и сладкия глас на вокалистката са напълно достатъчни за да са добри в това, което правят. Все пак това е yé-yé, сериозността отсъства като компонент в състава му.



Добра музика за танцуване.
7.4/10

неделя, 13 март 2011 г.

IAMX - Volatile Times (2011)

Мисля, че съм ви споменавала колко много харесвам откачалката Крис Корнър, независимо дали в изявите му в Sneaker Pimps или като IAMX. Volatile Times, чието официално излизане е на 18-и, вече изтече и сложи край на чуденките дали серията успешни албуми на г-н Х ще стане тетралогия*. О да, без съмнение.

genre: electronica, synthpop, indie

1. I Salute You Christopher
2. Music People
3. Volatile Times
4. Fire And Whispers
5. Dance With Me
6. Bernadette
7. Ghosts of Utopia
8. Commanded by Voices
9. Into Asylum
10. Cold Red Light
11. Oh Beautiful Town

Почнах да го слушам в полунощ, след като Бурлеската най-накрая свърши. Оказа се добро решение, вече бях на кабаре вълна, а загадъчността на 12-я час ми беше докарала правилното настроение за слушане на глем ноар шедьоврите на Корнър. Защото Volatile Times има изявен кабаретен момент. Но не в стила на преждиспоменатата Бурлеска, а в един извратен, мрачен, декадентски стил кабаре, каквото е и всъщност голяма част от очарованието на музиката на IAMX. Това най-явно се усеща в Bernadette, където цирковото звучене в първия момент няма да ви очарова, но Корнър го развива с много умение и вкус.


Volatile Times е една от най-силните песни в албума, кръстен на нея. Започва с добра градация, която избухва в припева, където Корнър гневно си излива каквото му е на сърце. Тя продължава основната линия на посланията му - явно се е наситил на превартностите в музикалния бизнес и може би все още се мъчи да се адаптира в новата среда след своебразното му бягство. След преместването му през 2006-а в Берлин, и установяването на новото IAMX студио там, Крис явно се е надявал нещата да започнат по коренно различен начин. Това, обаче, явно не се е получило, както разбираме от Think Of England от великолепния Kingdom of Welcome Addiction:

In a foreign field I cut all regrets
But the poisoned stories just repeat themselves in fucked-up mess


Същия лайтмотив изниква и във Volatile Times - Корнър се сбогува с приятелите си в Лондон, както и с fucker-ите там. От една страна е гнева му към музикалния бизнес, от друга са редовните чувства, отчуждение, морален разпад, религия и политика. Секса и наркотиците, които спокойно можем да прибавим към изброените, във Volaile Times - струва ми се - не заемат централно място. Тoва, обаче, не го прави по-малко секси като звучене. IAMX успява да даде на музиката си толкова силен еротичен заряд, че чак се чудя откъде го взима. Страстта, която влага в музиката си, и начина по който го прави, много ми напомня на Puscifer. На моменти пък ми бие на 30 Seconds To Mars в по-добрите им години. Малко извън темата, но винаги съм се чудела защо и откъде малките кльощави мъже взимат всичката тази ярост и емоция. И Крис, и Мейнърд, и Джаред са почти джобен размер, но и тримата успяват да подмокрят мнозинството от слушателките си. И това в никакъв случай не е лошо. :)

Ъъм, да продължим за Volatile Times. С тия приказки за мъже нещо се разсеях и забравих какво още исках да кажа, затова ще ви занивам с технически подробности, докато (ако) се сетя: 1) Volatile Times е първият албум на IAMX, който излиза на винил; 2) Кръстил е турнето си на 4-тата песен - Fire And Whispers; 3) Първото парче с клип е на Ghosts of Utopia, като режисурата и монтажа са на самия Корнър. Ето го и него:



Ако при Radiohead пъзела се подрежда, то тук пъзела се пръска на парчета. Ghost of Utopia има силно социално/политическо послание и предполагам това е изиграло роля в избирането и за премиерна за албума, след като той е толкова фокусиран в тази посока.
Все още се чудя дали Volatile Times е по-слаб от Kingdom Of Welcome Addiction. Предполагам времето ще ми даде отговор на този въпрос, но едно е сигурно - Крис Корнър все още е в стихията си. След като със Sneaker Pimps направи "Becoming X", той в крайна сметка се превърна в X. И ако запази същия устрем, след време ще може спокойно да се преименува от I Am X на I Am Legend.
Пожелавам му вдъхновението му да не пресъхва, както и кладенците на нежната половина от фенбазата му.

8/10

I just wanna turn the lights on in these volatile times...


*не броя албумите с ремикси

Die Antwoord - Rich Bitch (new video)

Хм, твърде е нормално за тях. Дори аксесоарите на Ninja не успяват да спасят положението.

събота, 12 март 2011 г.

Foo Fighters - The Rope (new video)

Нов клип от Foo Fighters. Много повече ми харесва от White Limo. Rock & Grohl!

The Living Sisters - How Are You Doing? (new video)

The Living Sisters, група съставена от членки на по-скоро неизвестни инди формации, ни представят тяхната версия на "Здравей, как си, приятелю?", с препратки към "Телефонна Любов". Режисьор е Мишел Гондри, който май е по-успешен като режисъор на музикални клипове, отколкото на пълнометражни филми. В How Are You Doing всяка от певиците разполага със собствена камера и стори лайн, който факт ме накара да гледам клипа 3 пъти, защото за 1 гледане мога да фокусирам погледа си само в едно от разделенията на екрана. В хаоса от пожари, бременност, турбуленция, земетресения и катастрофи, нежният dream pop звук на песента е почти ироничен. Така де, клипа е ироничен на фона на песента. Откровено нереалистичните макети също са много забавни.

Guillemots - The Basket (new video)

Добре дошли в страната на левитиращите хора и дървета. Новият албум на Guillemots вероятно ще изтече около 10-и другия месец. Дотогава можем да наблюдаваме разширяващата се Вселена в стомаха на г-н Опаснополев. Тия фойерверки, светещи дървета и панически пристъпи ме навеждат на мисълта, че режисьора на клипа трябва да намали наркотиците.
Btw винаги много ме е кефело в групата да има басистка жена, както е в Smashing Pumpkins, A Perfect Circle, Coal Chamber и други знайни и незнайни формации.

петък, 11 март 2011 г.

Alex Turner - Submarine OST EP (2011)

Алекс Търнър излезе всестранно развит талант. Освен вокал, китарист, песнописец и фронтмен на Arctic Monkeys (чиито Brick By Brick излезе преди няколко дни), той се пробва и в списването на музика за филми. Хвала на такива младежи!

genre: soundtrack, indie, alternative rock

1. Stuck On The Puzzle (intro
2. Hiding Tonight
3. Glass in the Park
4. It’s Hard To Get Around The Wind
5. Stuck On The Puzzle
6. Piledriver Waltz

Виждайки обложката на Submarine, главоболието причинено от Das Pop веднага изчезна. Омагад ит ис бютифъл! си казвах, кликайки линка за даунлоуд.
Всъщност саундтрака не е класическа филмова музика и спокойно би могло да мине за страничен проект на Търнър. Това не е скор, а просто няколко песни, които вероятно ще съответстват като внушение на разни сцени във филма. А той е британски и ще разглежда опитите на един 15-годишен младеж да изгуби девствеността си и да накара родителите си да останат заедно - паралелно, не наведнъж, надявам се.
Песните на Търнър са предимно акустични, като през повечето време чуваме само него и кухарката му, акомпанираща монотонното редене на текст, който така и не успя да ме накара да се заслушам сериозно в състава му. Това скучно, амплитудно-ограничено мърморене обаче също носи някакво настроение, което вероятно е добро за филма, защото не концентрира вниманието върху себе си, но звучи добре.



7/10

Das Pop - The Game (2011)

Навремето една очарователна французойка ме разпитваше за България и за комунизма, който за щастие е приключил преди началото на съзнателния ми живот. В тази връзка аз не можех да и кажа нищо кой знае какво - само спомени от разкази на роднини. "Добре" - казва тя - "А как е стоял въпроса с религията и църквите? Забранени ли са били?". Кратко прелистване на спомените от въпросните разкази, избирам момента с нежеланието на дядо ми да дойде на кръщенето ни с брат ми, защото е бил партиен член и не e искал да го виждат в църквата. "Не, не е било официално забранено, но не се е толерирало" - отговарям аз. "Аха. А как казвате на религиозния глава? За католиците е льо пап, за православните май се казва льо поп? - Да, льо поп..." - отговарям аз, чудейки се дали думата "патриарх" има същото звучене на френски, дали събеседничката ми е наясно за нивото на "льо поп" в църковната йерархия и дали изобщо има смисъл да задълбавам в тази тема.
Разказвам ви това, понеже 1) днес съм в настроение за разказване на мемоари; 2) в началото на пост за албум обикновено вмъквам задължителния личен нонсенс; 3)мъча се да направя оригинално въведение, базирано на омонимията; - възможен е повече от един верен отговор. Така или иначе винаги когато чуя Das Pop се сещам за тази случка. Деформация, която ми е по-скоро приятна. В римокатолическа Белгия, едва ли някой ще се сеща за "льо поп", така че по-скоро става дума за попа като стил музика.

genre: pop, indie

1 The Game
2 Skip The Rope
3 Flowers In The Dirt
4 Girl Wolf
5 Fair Weather Friends
6 Wronging The Rights
7 I Me Mine
8 The Thunder
9 Gold
10 Yesterday

Изненадващо за Das Pop, те свирят... поп. По-скоро инди поп. Което ми напомня за индийски поп, но ще се помъча да спра дотук с църковните референции.
Кoгато видях обложката, ме заболя главата. Буквално. Толкова е безвкусно и претендиращо за арт, че в един момент наистина бие на арт.
Иначе The Game е приятен инди поп албум, който обаче няма да запомните с нищо. Докато свири е ок, обаче след като свърши, всяка следа от неговото съществуване е изчезнала от главата ви. Остава само нелепата обложка, която явно май е добре замислена, тъй като ми е пред очите цял ден. Самите Das Pop никога не са блестели с каквото и да е, освен с определението "слушаеми". The Game е такъв - слушаем, интересен на моменти заради 70-тарския си полъх (пак на моменти), но дотам; след 2 слушания не мога да запея по памет нито една песен (а в това съм много добра по принцип), което значи че или не са улучили хармониите, или че имам нужда от гинкобилоба. Най-вероятно и двете.



Обложката на The Game влиза на директни елиминации с обложката на Trump Harm за титлата "Най-грозна обложка на годината".

6.7/10

четвъртък, 10 март 2011 г.

Red Riding Hood OST (2011)

От доста време слухтя за този саундтрак, и ето че излезе. Страшната приказка за червената шапчица и вълка обещава лиготия с готически привкус стил Twilight. Както и при Twiligh обаче, имаме случай на (highly probable) малоумен филм и добър саундтрак. Много ме съмнява Гари Олдман да успее да спаси нещо подобно, a Лео ДиКаприо да допринесе с нещо добро като продуцент. Но да си говорим за музика, щото аз от кино не разбирам.




genre: soundtrack, score, ambient

1. Towers Of The Void (Brian Reitzell)
2. Kids (Brian Reitzell & Alex Heffes)
3. Dead Sister (Brian Reitzell & Alex Heffes)
4. The Wolf (Fever Ray)
5. Mt Grimoor (Brian Reitzell & Alex Heffes)
6. Tavern Stalker (Brian Reitzell & Alex Heffes)
7. Grandma’s House (Brian Reitzell & Alex Heffes)
8. Keep The Streets Empty From Me (Fever Ray)
9. Wolf Attack (Brian Reitzell & Alex Heffes)
10. Just A Fragment Of You (Anthony Gonzales from M83 & Brian Reitzell)
11. The Reveal (Brian Reitzell & Alex Heffes)
12. Finale (Brian Reitzell & Alex Heffes)
13. Crystal Visions (The Big Pink)

За музиката към филма, както е видно от траклиста горе, са се погрижили Brian Reitzell (30 Days Of Night, Beginners), Alex Heffes (State Of Play, Inside Job), Anthony Gonzales(познат ни като M83), чародейката Карин Андершон aka Fever Ray и елекророк радетелите The Big Pink. Дебютният албум на последните беше доста добър, а за втория се носят слухове за кооперация с Alan Moulder, така че и за там тая надежди. Това между другото.
Саундтрака звучи точно като акомпанимент на страшна приказка - вълнуващ, експлозивен, спиращ дъха (още малко и сърцето), сякаш можеш да усетиш как големия лош вълк диша тежко на няколко метра от теб. Fever Ray е написала специално парче за ост-а, оригинално озаглавено The Wolf. Отново чудесно свършена работа, която се изразява във виещия психаделичен глас на Карин, на фона звуци, напомнящи дъскорезница. Keep The Streets Empty е ясна. Гонзалес внася характерната dreampop/shoegaze нотка, която е един от малкото спокойни моменти в компилацията. Другият е Crystal Visions на The Big Pink, която ми се струва ще е музиката за финалните надписи. Reitzell и Heffes са се разгърнали в най-добрите традиции на тъмния амбиънт, граничещ с така модерния witchhouse, като от барабаните на първия ще ви настръхнат космите, а от пианото на втория ще ви избие студена пот.



Във филма ще има още 4 композиции, които обаче липсват в саундтрака, нямам идея защо:

* Fire Walking – Anthony Gonzalez and Brian Reitzell
* Let’s Start An Orchestra – Ken Andrews and Brian Reitzell
* Ozu Choral – Brian Reitzell
* Piano Study No. 1 (Symphonic) – Brian Reitzell

Въпреки че си звучи като откровен score през повечето време и не е компилация от песни на мейнстрийм инди величия, Red Riding Hood OST е highly enjoyable и може спокойно да се консумира отделно от филма.

7.6/10

сряда, 9 март 2011 г.

Moby - Be The One (new video)

Нов клип от Моби. Ако сте гледали The Next Three Days, когато излезе, и сте проверили саундтрака, Be The One ще ви е познато оттам. Такъв е и моят случай, фръц!
Впрочем Be The One EP e добро, ама май малко късно се сещам да ви кажа. Нищо де, казвам ви - надайте му едно ухо, пък и дава някаква идея как ще звучи Destroyed.

Architecture In Helsinki - Contact High (new video)

Преди няколко години един заблуден човек по повод една дискусия се опитваше да ме убеди, че в Architecture In Helsinki нямало никаква електроника. Бих цитирала Mister T, но нека не задълбаваме.
Очаквам с любопитство Moment Bends, който официално излиза другия месец. Със сигурност няма да е лош, след като AIH вече са част от могъщия арсенал на Modular.
Този клип пък ми напомня за Shoes на Tiga, ама само отначало, докато не се бях вгледала в андрогинното същество с костюм.
... Ще си пусна Tiga, стана ми мъчно като се сетих.

Void Camp - Dead Bodies (new video)

NSFW видео, с референции към Hear My Name на Armand Van Helden, zаради пляскането на дупета. Идеята е лего видоизменена - дамите са значително по-възрастни и непривлекателни,а броят им от 2 е станал 3. Все едно, улових също и кавър на фрагмент от True Faith - Take Me Away, което пък е повторение на направеното от Prodigy в Warrior's Dance. Абе така или иначе мисля, че тия дребни технически подробности не ви интересуват, важното е да има плясканена дупета. Забравих кой от блогосферата си падаше по пляскане на дупета. Който и да е - да се чувства поздравен със следния клип:

Void Camp - Dead Bodies from NYSUfilms on Vimeo.

Arctic Monkeys - Brick By Brick (new video)

Много видеота се насъбраха последните дни, но ще ви ги пускам в отделни постове, по-удобно е за референции.
Новият звук на The Arctic Monkeys на мен ми харесва. Лонг лив рокендрол, както и Рижия Елвис. Подробности и кратък коментар от г-н Евстратиев - тук.

Saint Saviour - Anatomy EP (2011)

Най-накрая нещо от Сейнт Сейвиърката, която с участието си в Black Light вдигна хайпа до рекорда на Стефка Костадинова. Ето че от няколко дни EP-то и гали слуха ми и аз съм изключително обнадеждена за един евентуален бъдещ албум.

genre: electronic, female vocals, ethereal, indie

1. This Ain't No Hymn
2. Birdsong
3. Reasons
4. Hurricanes

Обложката много напомня на Florence и нейният Lungs, само дето тук имаме сърце. Вокалите са издържани в добрата традиция на ethereal стилистиката, като напомнят много силно на Лиз Фрейзър и на Кейт Буш. Поне аз такива асоциации направих. Беки(както е истинското и име), освен невероятен глас е природна стихия на сцената, както можахме да се уверим миналата година, и аз съм изключително развълнувана за хода на кариерата и - сега, и завбъдеще. A Anatomy e нещо изключително приятно.

вторник, 8 март 2011 г.

ЧРД, trains in the night!

Ставаме на 2 годинки днес, на женския празник. Така де, блога ми става на 2 годинки, пък и аз като блогър също. В интервала м/у предния рожден ден и този помъдряхме, поошлайфахме се, научихме се да пишем ревюта по-дълги от 5 реда, радвахме се, разочаровахме се, плюхме Pitchfork и NME в умерени количества, въодушевявахме се, отегчавахме се - във вариращи пропорции, но сме по-запалени по модерната музика отвсякога и се надявам поне част от тази екзалтация да достига до вас, докато ми четете глупостите.
Нямам с какво да ви почерпя, понеже изядох всичкия шоколад, а на единственото останало кексче сложих свещичка.


понеделник, 7 март 2011 г.

Track of the day: School Of Seven Bells - Dust Devil

Преди 10-ина дни излезе мини тур EP на любовта на живота ми Interpol, което включваше 3 трака на всеки от участниците в северноамерикансото им турне. В турнето компания са им правили School of Seven Bells и Matthew Dear. School of Seven Bells заслужават по-специално внимание, което явно не съм им отделила, но по-добре късно...
Много ми напомнят на Curve.

Noah And The Whale - Last Night On Earth (2011)

Не знам дали са си взели заглавието на албума от песента на U2, но някак си му отива. А Финк пее досущ като Дейвид Грей.

genre: indie, pop, folk

1. Life is Life
2. Tonight’s The Kind of Night
3. L.I.F.E.G.O.E.S.O.N
4. Wild Thing
5. Give It All Back
6. Just Before We Met
7. Paradise Stars
8. Waiting For My Chance To Come
9. The Line
10. Old Joy



7/10

P.S. Laura Marling се отцепи и Brits веднага я наградиха. Явно Чарли Финк е задушавал творческитe и пориви с прегръдките си, хъ-хъ!

R.E.M. – Collapse Into Now (2011)

genre: alternative, rock

1. "Discoverer" – 3:31
2. "All the Best" – 2:48
3. "Überlin" – 4:15
4. "Oh My Heart" (Buck, Mills, Stipe, and Scott McCaughey) – 3:21
5. "It Happened Today" – 3:49
6. "Every Day Is Yours to Win" – 3:26
7. "Mine Smell Like Honey" – 3:13
8. "Walk It Back" – 3:24
9. "Alligator_Aviator_Autopilot_Antimatter" – 2:45
10. "That Someone Is You" – 1:44
11. "Me, Marlon Brando, Marlon Brando and I" – 3:03
12. "Blue" (Buck, Mills, Stipe, and Patti Smith) – 5:46



7.8/10

Elbow - Build A Rocket Boys! (2011)

Здравейте, скъпи читатели/приятели! След кратка почивка, която използвах по предназначение, аз пак съм тук, за да ви информирам за новите неща, които изтекоха в музикалния интеруеб, както казват Die Antwoord, пък и не само те. Новите рилийзи са много, пък и важни, но за жалост аз нямам нито времето, нито мотивацията да им пиша детайлни ревюта. Така или иначе, ако (не) сте решени да чуете даден албум, едва ли мнението ми ще наклони везните в дадена посока. Ще предоставя само цифровото изражение на експертната си оценка, а ако някой живо се интересува от подбудите ми за нея (което дълбоко ме съмнява), може да сподели своите впечатления във формата за коментари. Почваме с дългоочаквания нов Elbow.

genre: indie, britpop, alt rock

1. The Birds
2. Lippy Kids
3. With Love
4. Neat Little Rows
5. Jesus Is A Rochdale Girl
6. The Night Will Always Win
7. High Ideals
8. The River
9. Open Arms
10. The Birds (Reprise)
11. Dear Friends



7.7/10

сряда, 2 март 2011 г.

The Strokes - Under Cover Of Darkness (new video)

Новият албум на The Strokes - Angles, вече се стриймва за прослушване, но аз ще изчакам някой да го рипне и да лийкне. Много куул да ползваш чуждици.
Джулкиан Казабланкас отново е дъ трендинесс ин моушън, но това е нормално, след като баща му е основателя на Elite Model Management.

вторник, 1 март 2011 г.

Track of the day: The Kilimanjaro Darkjazz Ensemble - All Is One

Ъм... Честита Баба Марта! Честита, честита, колко да е честита м/у февруари и април - единият е къс, другият е мек. И все пак бъдете здрави. Другите пожелания - за друг празник.
И понеже днес времето е в... да не казвам, моето настроение също, ще ви пусна малко музика за душата - The Kilimanjaro Darkjazz Ensemble. Те впрочем имат нов албум, долната композиция е от него. Страхотен е и много красив в своята dark/doomjazz стилистика, но не е за масовия вкус. Казва се From The Stairwell за тези, които решат да си го потърсят.