понеделник, 28 февруари 2011 г.

Elbow - Neat Little Rows (new video)

Първи (втори?) сингъл от Build A Rocket Boys!, който излиза официално след седмица. Айде да идва тоя албум вече...

Track of the day: Lotus Eaters - The First Picture of You

Вчера цяла вечер слушах великолепния No Sense Of Sin, който ми е набор, но след толкова време звучи също толкова добре, а дори и повече, може би. Та нека почна седмицата с нещо хубаво, белким цялата излезе хубава. The First Picture of You ми е една от all-time favourites, така че приятно слушане!

събота, 26 февруари 2011 г.

Sucker Punch Soundtrack Tracklist

Ако филма не е епичен, саундтракът му със сигурност ще е. Да направиш саундтрак почти само от кавъри не е нищо ново (на първа мисъл се сещам за Blood&Chocolate, който филм е плачевен, но саундтрака е върха), въпреки това дава страхотни резултати.



Участващите във филма Emily Browning, Carla Gugino и Oscar Isaac, ще дадат своя принос към музиката за филма с кавъри на легендарни групи. Emily пее преработките на Eurythmics - Sweet Dreams, The Smiths - Alseep, и Pixies - Where Is My Mind. Carla Gugino и Oscar Isaac правят дует в джазова преработка на Roxy Music - Love Is The New Drug.

Откачената Alison Mosshart, позната ни от Kills и Dead Weather, кавърира The Beatles - Tomorrow Never Knows, a Skunk Anansie от своя страна The Stooges - Search and Destroy. Skunk помагат и на Björk в Army of Me.
Epic, epic epicness!

* 1. 'Sweet Dreams (Are Made of This)' -- Emily Browning
* 2. 'Army Of Me (Sucker Punch Remix)' -- Björk featuring Skunk Anansie
* 3. 'White Rabbit' -- Emiliana Torrini
* 4. 'I Want It All'/'We Will Rock You' Mash-Up -- Queen w/ Armageddon Aka Geddy
* 5. 'Search and Destroy' -- Skunk Anansie
* 6. 'Tomorrow Never Knows' - Alison Mosshart and Carla Azar
* 7. 'Where Is My Mind?' - Yoav featuring Emily Browning
* 8. 'Asleep' -- Emily Browning
* 9. 'Love Is the Drug' -- Carla Gugino and Oscar Isaac

Не виждам в списъка музиката от трейлъра - Silversun Pickups - Panic Switch. Те са чудесна група и заслужават популярност и дано я получат покрай филма. Слагам официалния клип по-долу, а трейлър на филма, който излиза съвсем скоро, може да видите тук.
Хм, май предпочитам да слушам музиката и да гледам трейлъра пред официалния клип...



Друго епично (и ретро acid house) парче от предния трейлър - Lords of Acid - Crablouse, също не е включено, което е странно и жалко.

Track of the day: The Wombats – “Anti-D” (new video)

Новият клип на Wombats е занимателен, слънчев и весел, а вокалиста ми напомня на Robert Smith. Толкова причини стигат, за да го пусна, май.

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Българската песен на Евровизия 2011

... беше избрана снощи и очаквано и съвсем логично е Поли Генова - На Инат. Не знам какво друго да кажа, Евровизия е бабешки конкурс, в който всички гонят хитовите звуци и прекалената радиофоничност, което е напълно разбираемо. По тази причина повечето песни са правени по калъп, и все пак хитовостта още не се е превърнала в силната страна на българските композитори. Песента на Уикеда беше учудващо слаба, Рут се представи добре, Мона е готина, но песента и не е нищо запомнящо се. D2 имаха добро парче, но не и за Евровизия. Милена прилича на женска версия на Кинг Даймънд, а шведът беше wtf моментът лично за мен. Мария и Орлин бяха плачевни водещи. Озвучаването беше ужасно, но поне изпълнителите пяха на живо.
Накратко това е за беге Евровизията, пускам ви парчето на Поли, която явно преследва Робин-имидж. Няма лошо, хубаво е да пласираме русокоси хора като Поли и Миро, така Европа ще разбере, че българите всъщност не са само цигани (ха-ха).

сряда, 23 февруари 2011 г.

Hurts - Sunday (new video)

Новото видео на Hurts към Sunday - от Русия с любов. Явно са решили ако не могат да успеят да направят клипове на всички песни, то поне да сколасат за половината. В клипа виждаме как Тео, за да спаси любимата си, загиваща при птп с Волга, отива чак в отвъдното, което се оказва доста фетишистко. Най-слабия засега клип според мен, но е логично.

Track of the day: Bat For Lashes - Strangelove (Depeche Mode cover)

Gucci са наели кака Наташа да направи настоящия кавър за предстоящата реклама на Gucci Guilty For Him. Ароматите на Gucci не са ми от най-приятните, но откъм музика се справят добре, рекламата на дамската версия на Guilty беше озвучена от Friendly Fires, с кавър на същата песен.

вторник, 22 февруари 2011 г.

Lykke Li - Wounded Rhymes (2011)

Wounded Rhymes ми напомня на Голи Думи, но едва ли Ликке някога е попадала на разголения сайт на нашата сънародничка. Би трябвало да се случи обратното, за да може поетесата по бельо да се понаучи малко как се пишат и изказват яростни, дълбоки и мрачни лирики.

genre: electronic, indie, pop

1. "Youth Knows No Pain"
2. "I Follow Rivers"
3. "Love Out of Lust"
4. "Unrequited Love"
5. "Get Some"
6. "Rich Kid Blues"
7. "Sadness Is a Blessing"
8. "I Know Places"
9. "Jerome"
10. "Silent My Song"

Електро/дрийм поп звукът от първия албум почти го няма. На негово място се е настанил рок звук от 60-те, примесен с електронни ритми+племенни барабани и гарниран от суровите ядосани откровения на Ликке. Разбитото сърце винаги е било добър творчески двигател и в Wounded Rhymes това прави голямо впечатление. Г-ца Ли прави смели крачки в посока на музиката, която иска да твори и WR е много по-зрял от Youth Novels. Клипът на Get Some съм го пускала, затова - I Follow Rivers.



7.3/10

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Radiohead - The King Of Limbs (2011)

Здравейте пак. След една прекрасна релаксираща неделя, в която успях малко да си прочистя главата, отърсвайки се от разни дразнещи паразитни мисли и запълвайки онази празнина, за която пее Тoм Йорк в Lotus Flower (за сърцето става въпрос, държа да поясня), вече няма закъде да отлагам да се изкажа за новото, осмо по ред отроче на Radiohead. Времето е малко кът за сметка на работата, но ще се опитам да изразя мислите си по разбираем начин.

genre: idm, electronic, glitch, ambient, post dubstep

1. "Bloom" – 5:15
2. "Morning Mr Magpie" – 4:41
3. "Little By Little" – 4:27
4. "Feral" – 3:13
5. "Lotus Flower" – 5:01
6. "Codex" – 4:47
7. "Give Up the Ghost" – 4:50
8. "Separator" – 5:20

Този абзац винаги се почва най-трудно. В увода казвам някакви общи приказки, обикновено подправени с малко личен нонсенс за цвят, обаче като дойде време да пиша жанровите тагове и да почна да говоря по същество за албума става малко куцо. Летят ми разни мисли, които не знам как да свържа. Oh well, почваме прозаично, а именно - от заглавието.

The King Of Limbs е дъбово дърво и се намира в гората Savernake; то е едно от най-старите в Англия, а и в Европа, като се предполага че е на повече от 1000 години. Част от In Rainbows е записана в Tottenham House, която се намира във въпросната гора и вероятно на това се дължи познанството с хилядолетника. The King Of Limbs е едно много правилно име за албума, тъй като той е доста... природен и горски.


- Кой е The King of Limbs, Том Йорк ли? 
- Не, той е Lord of The Dance!

The King of LImbs има атмосфера, която навява картини на влажни мъгливи гори, езера, зелени листа и росна трева. По някое време даже пеят птички (в края на Morning Mr Magpie/Codex/началото на Giving Up The Ghost/). Това, естествено, не означава, че албума е весел; просто дълбоката самовглъбеност, на която музиката на петимата от Абингтън е олицетворение, получава един по-светъл и - ако мога така да се изразя - самодивски отенък. Звуците на композициите са много ритуални, което се дължи на ясно отчетливия ритъм - бил той барабанен, басов, или постигнат с помощта на пляскане на ръце, както е в Lotus Flower. Може и прост китарен риф да води цялата композиция, както е в Mr. Magpie:



Необяснимо за мен, Mr. Magpie масово се обявява от феновете за слаба композиция. Аз я намирам за доста сполучлива, въпреки че не знам кой е г-н Магпай - събирателен образ, политик, личност от звукозаписната индустрия, или някой, на когото Том Йорк има зъб. Цялата песен ми звучи много Foals-ки, предполагам заради китарките. Г-н Йорк и този път не е изневерил на характерния си маниер на пеене, който цели създаването на определена атмосфера чрез завалване на думите, разтягане на фрази, много "аааа ъъъъъа уууууууу" и акцентиране на определени фрази, който са хедлайнъри за всяка песен и които всъщност са единствените, които се запомнят. В Little by Little например се откроява следното: 

Little by little, мрън мрън мрън мрън,
I'm such a tease and you're such a flirt 

... и дотам. Феновете да си търсят текстовете и да разгадават дълбоките послания зад ломотенето на Йорк. Всъщност това е голяма част от чара на музиката му, не ме разбирайте погрешно. Аз съм за всичко, което допринася за атмосферата. Няма значение дали ще пееш по ноти, дали ще сипеш рими в ритъм или просто ще говориш на фона на музика. Ако не беше така никой нямаше да харесва Серж Генсбърг. В крайна сметка е важно да създадеш една ефирна обвивка на the listening experience,  в която слушателя да се потопи плавно, натискайки си play, и която да стане толкова гъста, че след края на албума да не може да излезе от нея.
В The King of Limbs това се получи, поне при мен. Споменах за онова "органично" чувство, което ми се натрапваше, и което лично аз намирам за добър избор. Целият албум ми идва като едно приласкаване, като завръщане у дома и майчина прегръдка, която те уверява, че всичко е наред. Като тих следобед в гората.
Sleight of hand
Jump off the end
Into a clear lake
No one around

Just dragonflies
fantasize
No one gets hurt
You’ve done nothing wrong

Slide your hand
Jump off the end
The water's clear and innocent
 

Това е текста на Codex, която прекрасно илюстрира усещането, за което говоря. Монотонното пиано е the clear lake, цигулките са водните кончета, а тромбона е повик от вкъщи. Или нещо такова, сещате се. И накрая има птички. Птичките продължават и към Giving Up The Ghost, която вече е известна от концертите на Atoms For Peace. Всъщност 8 песни ми се струват малко за цял албум, и то на продуктивна група като Radiohead. Подозирам, че полседната Separator е наистина разделител, който да служи за средна отсечка на един по-дълъг албум, чиято втора част ще излезе като бонус диск по-късно, както беше в InRainbows. Има и лек хинт в текста: "
If you think this is over then you're wrong". В тази връзка искам да спомена, че албума в своята цялост е прекрасно композиран и следва класическата схема експозиция - завръзка - кулминация - развръзка - епилог. TKOL почва живо и динамично с Bloom и Mr.Magpie, натяга малко съспенс с Little By Little, отбелязва наближаващата буря с Feral;в Lotus Flower е достигната пиковата точка на посланието, след утихването на която идва кинематографичния Codex, чията медитативност се разстила с Giving Up The Ghost. За край, Separator препраща към приповдигнатото начало, но малко по-умерено и уравновесено, като достигане на някакво просветление и Великия Баланс. Цялата тази постановка в 37 минути. Отначало бях предубедена към краткотрайността на албума, но с течение на слушанията и аз достигнах до някакво просветление - това е перфекто времетраене, което ти позволява да погълнеш наведнъж албума, без той да става прекалено протяжен и досаден, но е и достатъчно дълго, за да можеш да преминеш през композиционните му етапи адекватно. Идеален е за дълга разходка към дома след работа, за приспиване, когато се унасяш достатъчно бързо, че да не изтраеш цял албум или просто за фон, когато си пиеш кафето сутрин.



Друго нещо, на което исках да обърна внимание, world music-вкуса на The King Of Limbs. Не се сещам Radiohead да са правили друго нещо толкова джази и фънки(доколкото е възможно). Няма как да не забележите, че Bloom прилича на нещо бразилско повече, отколкото на каквото и да е друго. Високите китарни акорди в Separator пък ни отпраща към Далечния Изток. Други влияния, които усещам, са свързани с колеги музиканти, които творят в glitch/dubstep стилистиката като цяло. Moderat/Apparat, FourTet, Burial - има по щипка, а понякога и по цели шепи от всеки от тях на места в албума. Последното намира своето потвърждение, ако погледнем "office chart" постовете на официалния сайт на Radiohead, и видим какво си слушат хората напоследък.

Дотук изтъквах предимно позитиви, но Краля си има и своите негативи, които - макар и не толкова сериозни - все пак присъстват. The King Of Limbs не е толкова запомнящ се, колкото ми се искаше. При все, че го послушах доста, в главата ми не хвърчат фрази и припеви и трябва да се понапъна малко, за да се сетя коя песен как беше. Албумът е slow grower. Не знам дали това трябва да го числя към негативите, но е факт, за добро или лошо. Почти нищо изненадващо и ново няма, звукът на Radiohead, който знаем от последните години, с обичайните козметични промени. Няма революции и иновации.

Ами това е. Надявам се все пак да прочетете ревюто и пропуска на следобедното ми кафе заради списването му да е бил оправдан. The King Of Limbs, се оказа, ми харесва повече, отколкото предполагах, когато го слушах първите няколко пъти. Дали защото съм разкрила нови пластове или защото вече му свикнах - не знам, но е факт.

7.8/10

петък, 18 февруари 2011 г.

The King Of Limbs - update #1

Вече го слушам. Изненада, а? Вариантите са: а) или са ни изненадали с един ден по-рано или се равняваме по Япония, където от няколко часа е събота. Може да забавя ревюто до понеделник, Radiohead си искат сериозно слушане, за да не се изказваме неподготвени. Приятно слушане на феновете. :)
8 песни ми звучи подозрително малко, очаквам втора бонус част по някое време, както беше в In Rainbows.

Radiohead - Lotus Flower (new video)

В очакване на утрешното грандиозно сваляне, Radiohead пускат за загрявка първото видео от предстоящия The King of Limbs.
Ако някой се надява част от предполагаемото EP с оркестрални парчета, което така и не се състоя, да намери място в The King of Limbs, по мое мнение да остави всякакви надежди. :)
Може и да не съм права, така или иначе утре ще разберем.




И за бонус една нова снимка на бандата:

Elevation 2011 - нов фест с Hurts, Parov Stelar и 30 Seconds To Mars

Тази сутрин, преглеждайки новините и пиейки кафето си, замалко да го изплюя заради една странна публикация. Странна, защото би било твърде хубаво, ако е истина.




За какво става въпрос:

Докато очакваме официални новини за други фестивали, се появява едно изненадващо събитие в началото на лятото, при това - не къде да е, в Разлог. Хедлайнъри на феста "Elevation 2011" на 25 юни ще са нашумелите 30 SECONDS TO MARS, чийто фронтмен е известният актьор Jared Leto. Събитието е многожанрово и на него ще се изявят още Hurts, Parov Stelar, Metropolis DJs, Dog Eat Dog, Gentleman & The Evolution и Cyanna. Билетите са вече в продажба на цена 96 лв. за двата дни - 24-и 25 юни.

Публикацията е от Metal Katehizis, билетите вече са пуснати от Eventim.
Има потвърждение на сайтовете на 30 seconds и Parov Stelar. Ще изчакам потвърждение и от Хъртовския сайт, преди да си закупя ценната хартийка.
Съветвам ви и вие да не бързате, особено след като попаднах на това.

официален сайт

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

BRIT Awards 2011

Майко, майко, майко, няма такава мъка! Вчера забравих да проверя резултатите, затова ви ги пускам днес. Гледайте и плачете.


International Male Solo Artist: Cee Lo Green
International Female Solo Artist: Rihanna
International Breakthrough Act: Justin Bieber
International Group: Arcade Fire
International Album: Arcade Fire, The Suburbs
Critics’ Choice: Jessie J
British Male Solo Artist: Plan B
British Female Solo Artist: Laura Marling
British Breakthrough Act: Tinie Tempah
British Group: Take That
British Single: Tinie Tempah, Pass Out
Mastercard British Album Of The Year: Mumford & Sons, Sigh No More

Тук можете да видите номинациите и да прецените колко умопомрачаващо неадекватна е подборката на номинирани и победители.
Arcade Fire, които са единственото хубаво нещо в тия награди, като набрали инерция от Грамите и поради мързел за подготовка на друга песен от албума, отново са изпълнили Ready To Start. Тъй като не е хубаво да се повтаряме, ще сложа изпълнението на Риана - Only Girl, S&M, Whats My Name. 3 в 1, неочаквано добра екранизация. Това изпълнение, заедно с Ready To Start, е поносимо за разлика от останалите. Пък и през 2008-а излезе на сцената на същите тия награди за живо изпълнение заедно с The Klaxons, което и печели бонус точки.

сряда, 16 февруари 2011 г.

Foo Fighters - White Limo (new video)

Както вчера ви споменах, Foo Fighters имат нов клип. Новият им, седми по ред албум - Wasting Light, излиза през април. Той е продуциран от Butch Vig, смесен от Alan Moulder, а на всичкото отгоре е записан в гаража на Дейв Грол. На това му викам хардкор.
Клипа, освен с Леми, не блести с особени достойнства. То и Килмистър не е кой знае какво достойнство де...

вторник, 15 февруари 2011 г.

Radiohead - The King Of Limbs, излиза в събота

Седейки си този иначе така приятен снежен следобед и смучейки капучино, реших, че трябва да постна нещо в блога. Тъкмо се готвех да пусна новото видео на Foo Fighters, когато ми попадна новината за новия албум на Radiohead. Вчера са го обявили на официалния сайт и ще може да се свали в събота срещу скромните $9 за mp3 и $14 съответно за wav. Въпреки, че експеримента In Rainbows беше успешен, този път са се спрели на фиксирана цена. Том Йорк ми се вижда заслабнал, дано с моите 6 паунда си купи хубав сандвич.

понеделник, 14 февруари 2011 г.

53rd Annual GRAMMY Awards

53-тото издание на наградите Грами мина и на мен не ми остава нищо друго, освен да ви предоставя линка към номинираните и победителите.
Номинациите на места са безумни, но показват една тенденция за все пак адекватен избор на победител от финалните петици. Има светлина в края на тунела, но може просто да е влак, ако трябва да цитирам Майк Скинър. Една от най-големите (приятни) изненади за мен беше наградата на Arcade Fire, които прибраха приз за "Албум на годината". Песента на годината, за сметка на това, е скръбна. В момента много ме мързи да коментирам другите неща, понеже нямам ресурса да се изкажа относно 109-те категории, някои крайно озадачаващи като "Best Surround Sound Album".
И така, нека живото изпълнение на Arcade Fire погали музикалните ни сетива. Ако бяха съкратили малко "тенкю, тенкю мам, тенкю дед", щеше да е доста по-приятно, но какво да се прави.



...и понеже съм готяна, ето ви и Muse, които прибраха Best Rock Album наградата. Fuck yeah!



...и няма да ви честитя Св. Валентин. Това не е български празник, that's bulshit. А Трифон Зарезан го предпочитам в стар стил и на старата дата. Btw днес чух старо народно поверие, гласящо: "колкото повече вино изпиеш на празника, толкова повече ще има през годината." Тва е то, нация от алкохолици.

неделя, 13 февруари 2011 г.

Modest Mouse - Fly Trapped in a Jar (new video)

Нека завършим wtf седмицата с нещо достойно - новото видео на Modest Mouse, което също отбелязва високи стойности на whatthefuck-ометъра.

събота, 12 февруари 2011 г.

The Black Keys – “Howlin’ For You” (new video)

Псевдо трейлърите са голяма веселба. Особено когато става дума за музикални клипове.
Новото видео на The Black Keys представя една доста забавна 3 минутна изцепка стил Тарантино-Родригез. Самите членове на групата имат камео в края на клипа.

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Track of the day: GusGus - Moss

GusGus са богове и аз съм тeхния пророк.
Сериозно. Много искам да ги гледам на живо. Може ли някой да ги докара? Ще убия когото трябва.

сряда, 9 февруари 2011 г.

PJ Harvey - Let England Shake (2011)

Не се сещам за човек, който да е запознат с творчеството на Polly Jean и да не е възхитен от нея. Всеки неин нов албум е изключително събитие - никога не знаеш какво да очакваш и в каква насока е поела този път. Тя е прекрасна, гениална и всички я обичат. Аз не съм изключение. Бидейки голям неин почитател, с нетърпение очаквах излизането на Let England Shake. След като чух The Last Living Rose, обаче, чувствата ми към предстоящия албум се обърнаха от въодушевление към колебание и леко притеснение.

genre: experimental rock, folk, female vocalist

01 Let England Shake
02 The Last Living Rose
03 The Glorious Land
04 The Words That Maketh Murder
05 All and Everyone
06 On Battleship Hill
07 England
08 In the Dark Places
09 Bitter Branches
10 Hanging in the Wire
11 Written on the Forehead
12 The Colour of the Earth

Вече трети ден слушам албума и се опитвам да вникна в неговия замисъл.
Очевидно това е политически албум. Има нещо гнило в Англия и PJ концентрира усилията си върху разнищването на проблеми, които вълнуват по-будното розовобузо население на Великобритания, което всъщност винаги ми е било необяснимо симпатично.
Харесва ми когато творците са политически ангажирани. Г-ца Харви винаги е била своего рода музиаклна амазонка, влагаща в творчеството си много емоция, бурни страсти и кхм, мъжество. Може би това oт една страна прави песните и толкова измъчени и изстрадани. Имам чувството, че ако изпее нещо просто като "съдудих се, прозях се, почесах се по задника и си направих кафе", то ще звучи доста мрачно, алегорично и дълбокомислено. Поли Джийн прави създаването на музика да изглежда като самобичуване в манастирска килия.



Let England Shake всъщност е написан м/у 2007-а и 2008-а, когато кризата набираше скорост и Обединеното Кралство беше един от най-потърпевшите региони. Всъщност в България кризата се усети най-вече от отрасъла проектиране-строителство-недвижими имоти, защото дефакто това е единствения сериозно действащ отрасъл. Звучи гадно, но в България стабилно производство няма. И се чудим и пулим когато някой ни каже "в моята страна всичко е капут", както чух от един западноевропейски партньор миналата година. Но това е обширна тема и колкото и политически да е ангажиран Let England Shake, тук мога само да я загатна. Ако погледнем песента, на която е кръстен албума, виждаме:

The West's asleep let England shake
Weighted down in silent death
...
Smile smile Bobby with your lovely mouth
Pack away the troubles lets head out
To the fountain the fountain of death

Въпреки сериозността на проблема, изглежда че има нещо в стара Англия, което притеснява повече PJ Harvey и тя му е отделила по-голямо внимание. Това е въпроса за националната идентичност и емигрантите. Недей рева Поли, Острова сам си го е натресъл със своята мегаломанщина, колонизаторство и имериалистически блянове. "О, ние искаме да владеем половината свят, плъзнали сме като хлебарки докъдето може да се стигне по море, искаме ресурси и политическо влияние, но не искаме мургави тъмни субекти в Стара Англия, oh no no no - развалят пейзажа!". Станалото - станало и вече етническият им фон е по-пъстър от чипровска черга. Старият образ на Великобритания като земя на аристократизъм отдавна го няма и няма и да се върне поради горните причини. Тези разсъждения обаче не могат да попречат на PJ да си помрънка малко:

For all that's European
Take me back to beautiful England
...
people throwin' dinars at the belly dancers
in a sad circus by a trench of burning oil
...
Fog rolling down behind the mountains
On the graveyards and dead sea captains
Let me walk through the stinkin' alleys
To the music of drunken beatings
...
The hand shake the last living rose
Quiver

Последното е от the Last Living Rose, която е и първият сингъл от албума. Самото и заглавие е препратка към един от символите на Англия - розата на Тюдорите. Направо ми стана мъчно. :'( А е изпято толкова приповдигнато, клипа е толкова слънчев и пасторално-разчувстващ...



Мисля, че стана ясно какви мисли се въртят в чернокосата глава на PJ Harvey, сега е време да кажа и няколко думи за музиката в чисто технически аспект. Пеенето и, подобно на предходния White Chalk, е все още във високия регистър и аз лично не съм очарована от факта. Акомпанимента, логично за всяка музика с фолк привкус, е постен и акустичен. Чуваме по-често екзотичните звуци на цитра и дайре; пианото вече заема много по-малък дял от музиката за сметка на... за сметка на кое? Логичният избор е китарата, но и тя не е толкова застъпена, колкото барабаните. На война като на война! Говорейки за война, няма как да спомена, че най-дразнещото нещо, което чух в Let England Shake е един тромпет. В The Glorious Land той се появява на толкова неуместно място, толкова извън ритъм, толкова извън всичко, че си помислих, че се е отворил някакъв озвучен банер и сума ти време търсих кой таб да затворя. Върнах няколко пъти, мигах, подпрях си челото с длан, пак мигах и в крайна сметка бързо смених на следващата песен.

Въпреки привидно голямата енергия, с която е зареден Let England Shake, неговите послания и начина, по който са поднесени, не успя да ме трогне. Няма как да не направя съпоставката с песните на The Streets, които са в пъти по-въздействащи, макар да говорят за прозаични неща и битовизми. Вокалните пластове дотолкова са завоалирали ясното послание на текстовете, че ако не си потърсите лириките, няма изобщо да сгреете за какво аджеба става въпрос.
Аз звучах малко крайно досега, но не искам да оставате с впечатлението, че албума не става за слушане. На всички мисля е ясно, че PJ не може да извади лош албум, и Let England Shake го потвърждава. Той е добър и е нагледен пример за нестихващото желание на авторката си да експериментира и да кривва от утъпканите стилови пътеки. Достойно е за адмирации и именно неочакваният звук и силното послание ще накарат доста хора да припадат и да се тресат в ритъм с Англия, обявявайки, че това е най-добрата работа на PJ. Аз, обаче, не мога да се съглася.

7/10

вторник, 8 февруари 2011 г.

Club Des Belugas - 5 албума

Изпълнявам един новогодишен рикуест.
Още не мога да си обясня как така се наканих.
Ностро, със здраве да си ги слушаш! Както и всеки друг, който си пада по ню джаза, но не ги е чувал още.
връзка
Сложила съм 5-те им албума, без синглите, понеже прецених, че няма смисъл.
А това е перфектната августовска песен. Като я слушам ми става толкова морско, пък и това слънце навън... Пф, размечтах се.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

James Blake - James Blake (2011)

Така. Файърфокската - забила, половин ревю - няма го. Блогспот спи и не записва драфта.
Кратък момент на псуване.
Продължаваме. Доколкото помня, бях написала нещо за едноименните албуми на изпълнители с човешки имена и защо това го няма в другите изкуства. Гай Ричи никога не е правил филм "Гай Ричи", както и Пушкин никога не е написал поема "Пушкин", макар да е написал "Цигани". Звучи готино, въпреки че Пушкин не е бил циганин, а мулат висок левъл, доколкото помня.
Но да се върнем на Джеймс Блейк и неговият едноимен албум. EP-тата не се броят за албуми, макар в днешно време границата м/у LP, EP и сингъл да се гордее с копулиран родител от женски пол. Keane издадоха EP от 8 отделни композиции, докато Creep-ското "Days" съдържа 4 песни, 2 от които ремикси на третата и едно интро.
Не знам що постоянно се разсейвам. Май не ми се говори James Blake. Предполагам защото в по-голямата си част това, което ще кажа, не е много ласкаво, а аз съм благ човек и мразя да съобщавам лоши новини.

genre: dubstep, downtempo, indie, ambient

01. Unluck
02. The Wilhelm Scream
03. I Never Learnt to Share
04. Lindesfarne I
05. Lindesfarne II
06. Limit to Your Love
07. Give Me My Month
08. To Care (Like You)
09. Why Don’t You Call Me
10. I Mind
11. Measurements

Вече ви пуснах The Wilhelm Scream, която е леко замайваща заради честите смени на ляв и десен канал, затова тук ще сложа великолепната Limit To Your Love. Тя ми е и любима от албума, и то само защото е кавър на Feist. Като песен писана от друг, тя е и най-мелодичната и хармонична такава. Блейк създава впечатлението, че просто иска да запълни композициите си с тишина, вместо музика. Той не само иска, ами го и прави. Повече за това след рекламите.



Limit To Your Love, изпята от духовитото (i.e. soulful, ха-ха?) изпълнение на Блейк и аранжирано от крайно оскъдния му инструментариум звучи прекрасно и прочувствено в своята семплост. Като някакво откровение, което подсказва за Второ Пришествие при слушането на албума. Няма такова нещо. Limit To Your Love е най-listenerfriendly звучащата композиция и е бяла лястовица в албума. А той е сякаш запис на малко дете, което е наредило чаши с вода и се радва на звуците, които излизат, когато обикаля с пръст ръбовете им. Ех, Джеймс, ех, Блейк, язък ти за потенциала.
Повечето композиции са твърде авангардни за масовия слушател. Блейк пее като бял попаднал в негърска църква, а вместо хор има вокодер. Прави своите импровизации на фона на звуците от няколко инструмента/ефекта, които често са самотни в своето звучене и след съвсем кратко време изчезват и на тяхно място остава ехо и после тишина. Нищо! Важното е, че Джеймс продължава да пее!



Цялата тази работа с вокодера и сола ме подсеща за 80's & Heartbreak на Kanye West, въпреки че слушайки го аз се сещам по-скоро за R.Kelly. Ако добавим и... как беше онова псевдо модeрно нещо, което вече не е модерно - дъбстепа, както и класическото образование и уменията на пиано на Блейк, се получава един мелез м/у R. Kelly, Burial и Jamie Cullum. Ако не друго, то поне звукът е интересен. В Give Me My Month и Why Don't You Call Me, освен в Limit и The W. Scream, има добра мелодичност, която разкрива, че Блейк всъщност e учил за музикант. Останалото с голяма вероятност за успех би могло да бъде сътворено от средно-талантлив ентусиаст със синтезатор.

В James Blake има много интересни, приятни и иновативни моменти, но често те биват избутвани от ехотата, ефектите и тишината, които съсатвят албума на 80%.
Критиката със сигурност ще го хареса, ще получи награди и признание. Халал да са му.

6.5/10

И един коментар от youtube към Limit To Your Love (знаете, радвам се като малко дете на коментарите там):

*192 people dislike this

Matt90o: 192 people have no subwoofer

WTF stuff

Миналата седмица свърши доста wtf, тази и тя така започва.
Поради заспалост на продавачката в един магзаин и още по-голяма моя заспалост, се научих как се маха твърд EAS етикет. Имах само един брой клещи, затова в крайна сметка се връщах до магазина, за да ми го махнат. Адски неловко.
Гари Мур почина вчера. RIP. :( През 2007-а изглеждаше толкова жизнен на концерта в НДК, кой би предположил, че сърцето ще го остави.
Сънувах, че новият албум на Elbow е изтекъл. За да се сдобия с него трябваше да открадната коженото яке на един човек и да убия някакъв негър. Помня как излизах изпод моста над някакъв канал, носейки коженото яке, което беше доста добра изработка между другото. Негъра май отърва кожата. Благодаря на Бога, че да се сдобиеш с даден албум в днешно време е много по-лесно.
Хванах по телевизията някакъв филм с Илайджа Ууд. Tъй като прескачах каналите хванах само няколко красиви кадъра с трабант и този горния. Стана ми любопитно за филма, но ме мързеше да търся програмата и реших да го потърся... някога... евентуално. След 2-3 часа въпросният филм ми изскочи съвсем ненадейно, когато търсех нещо за Interpol. Обичам да получавам отговорите толкова бързо. :)
Едни клиенти отказаха поръчка, защото ясновидката им им казала, че сумата, която трябва да изхарчат (в противен случай ще е пагубно за бюджета), е по-малка от стойността на поръчката. Когато го чух, стоях няколко секунди с празен поглед и усетих как разума ми се носи като Светия Дух над Бездната.
Още ми е whatthefuck-ish от споменатия сън, така че съвсем в този дух пускам и следното видео, което със сигурност ще ви подсети за Burn After Reading.

De Jeugd Van Tegenwoordig - Elektrotechnique from magnetron music on Vimeo.


Много ме кефи как салфетките присъстват във всеки кадър, едно такова небрежно и непретенциозно.

Желая ви (както и на себе си) интересна седмица. Дано и съня ми се сбъдне без частта с якето и негъра. Пък ако не, се надявам на достатъчно интересни рилийзи.

неделя, 6 февруари 2011 г.

Kassidy - I Don't Know (new video)

Психиатрична клиника, пълна с модели, звучи като извратена утопия.
Така или иначе много хубаво не е на хубаво, каквото и се опитва да ни вмени видеото.

събота, 5 февруари 2011 г.

The Rural Alberta Advantage - Stamp (new video)

Новото видео на The Rural Alberta Advantage по един много очарователен начин представя случващото се на живо участие/концерт. Имам големи очаквания за Departed, който излиза другия месец.

петък, 4 февруари 2011 г.

The Streets - Computers and Blues (2011)

Ммм, как да започна? Ще поговоря малко за музиката in general.
Слушането на албум за пръв път е като да отидеш на среща. Много е важно с какво настроение си. Важна е обстановката, важна е нагласата. Важно е как се чувстваш и какво ти се върти в главата. Това може коренно да промени впечатлението ти от отсрещната страна. Като онзи експеримент с топлата чаша, сещате се.
Имайки това наум, аз подходих изключително внимателно към първото преслушване на новия албум на The Streets - Computers and Blues. Сготвих нещо полу-екзотично. Взех си дълъг отпускащ душ. Изядох порция от полу-екзотичното нещо, което беше толкова вкусно, че за момент ми се прииска да се омъжа... оженя... омъжа? за себе си. След това си направих билков чай с мед и натиснах триъгълния бутон.

genre: hip-hop, garage, indie

1. Outside Inside
2. Going Through Hell
3. Roof Of Your Car
4. Puzzled By People
5. Without A Blink
6. Blip On A Screen
7. Those That Don’t Know
8. Soldiers
9. We Can Never Be Friends
10. ABC
11. OMG
12. Trying To Kill M.E.
13. Trust Me
14. Lock The Locks

Споменах това за чая, защото отивайки на официалната страница на The Streets прочитам описание на албума от Майк Скинър: "dancing music to drink tea to". По-точно от това не можеше. Няколко песни по-късно аз подскачах на стола, клатейки глава и пиейки чай едновременно. Описанието на г-н Скинър продължава така:

Computers and Blues is all about dancing and CHATTING SHIT. 45 minutes of 130 bpm style straight spittin. one more banger.
The final Streets album (the fifth one) will be dark and futuristic. This could not be further from the album you’re about to hear, but it’s what is on my mind at the moment. I feel inspired by the synthesizer exhibition we just visited in Graz [Austria] after the gig we just did… It is a ravey album album that bludgeons you over the head with its stick of 1988 Romford, Blackpool and Philadelphia rock. It is an insane album.



Правилно сте прочели - това е последният албум на проекта. Майк наскоро сподели в едно интервю за Guardian: "I don't want to do The Streets anymore. I should have moved on a long time ago." Тъжно е, но предполагам просто му е дошло времето. Вече да правиш музика, в която говориш за простите неща от живота не е нищо ново.
При все това в музиката на The Streets това се прави по уникален и неповторим начин. Текстовете са толкова непретенциозни в своята същност, но едновременно с това толкова гениални, че след всяка втора строфа стоях със зяпната уста и се чудех как може нещо казано да е толкова простичко, но толкова въздействащо и никой да не се е сетил досега да го постави така. Поне на 5 различни песни съм връщала определена реплика, за да я чуя пак, защото е со факин осъм!
Време е за клип, продължавам развълнувано да сипя суперлативи по-долу.



Във втория сингъл от Computers and Blues, използващ знаменитата реплика на Чърчил, участва и Robert Harvey от The Music. Гласът му, който е по-младият вариант на Geddy Lee от Rush, ще го позная и насън, но доста се стреснах, когато в кадър се появи някакво подобие на Волдемор от Хари Потър. Младеж, къде ти е бритпоп прическата? Текста, както споменах преди, е сякаш изваден от река Осъм, а на момента "I can't resist anything, for temptation..." а в бекграунд се чува "Lucifer, come here!" съм връщала поне 7-8 пъти. Но такива моменти има в текста на всяка песен. Словесните каламбури на Скинър са висш пилотаж, който може да се съпостави само със словоизлиянията на Scroobius Pip. Когато чуя неща като "informal outside, stormy inside, normal", които са си едно своеобразно хайку, получавам лек спазъм в стомаха. Дори самата подредба на песните има ритъм: ABC, OMG... Trying to kill M.E. , Trust Me.
Ако разгледаме концепцията на албума, тя не е нова. През 80-те се проявиха големи вълнения, свързани с компютрите и електрониката като цяло, породени от ускорението на микрочиповия прогрес. Този тренд се пренесе напред във времето, като получи допълнителен тласък в средата на 90-те, когато всички бяха въодушевени от настъпващите възможности за взаимодействия в мрежа. В началото на 2K киберпространството беше вече нещо нормално и песните, които съдържаха някаква референция към "мрежата", "компютърната любов", "чата" и прочее неща, сега предизвикващи прозявка, бяха обречени на изгубена давност в зародиш.
Computers and Blues е за електрониката и за взаимодействията в мрежа... и все пак не точно. Той не разглежда тези неща като - пази Боже - нещо ново и вълнуващо. Той ги разглежда от ъгъла на нещо срастнало с и присъстващо в ежедневието; нещо, което не е нито апокалиптично, нито мистично, а нормална част от човешкия прогрес и в този смисъл не-зло.



В Trust Me, както съм споменавала, текста е гениален и разглежда именно въпроса за кхм, прогреса:

So much stuff and many people
The future is not evil
The future is not fish and it's simple, it's efficient

Позитивизма за бъдещето на човечеството на Скинър, който впрочем споделям и аз, е похвален и е глътка свеж въздух в помията от апокалиптични настроения, страх и опити за бърза популярност на други изпълнители, които нескопосано се мъчат да хванат цайтгайста. Това последното е успешно толкова, колкото успешно е да хванеш бактерия с мрежа за риба. Но да се върнем на *тадааам!* "компютрите и интернета", разглеждани в своята битова роля. След като направиха цял филм за фейлбука, песен за него съвсем не е впечатляваща. Знам, знам, филма изобщо не е за социалната мрежа като такава, но по това си приличат с песента:

Looked at your status,
"In a relationship",
"In a relationship",
An earthquake hit me.


Всъщност песента е за жена, към която лирическият герой е имал (защото му е давала) надежди, а тя изненадващо става в рилейшъншип с друг. Говорейки за рилейшъншипи, декември месец излезе новината, че през 2004-а Скинър е излизал с Рейчъл Стивънс и Черил Коул. Сигурно ги е свалял с фразата "I think you are really fit."
След тази кратка жълтина продължавам с анализите. Ще се върнем към дълбоко поучителните текстове в Computers and Blues, където се казва:

I'm puzzled by people. Loving isn't easy
You can't google the solution to people's feelings.
...
Come and love me, read my nothings
Blogging river floods
...
We all fear of company
But we are fierce anonymously
Enter shit on the internet
Clashing people, chatting evil
But we are cheery social sorts
With the pleasing photo forward

...
.

Не мога да не призная, че тази тема е преексплоатирана и наистина звучи клиширано, но нека имаме предвид, че песента е писанa през 2009-а. И все пак е хубаво да се напомня от време на време. Лицемерието не е приоритет само на електронното общуване и ако се абстрахираме от интернет-контекста, същите положения са налични откак свят светува. Тона може да ви звучи морализаторски. Пoвечето хора това ги дразни. Аз обичам морализаторските текстове, особено казани по толкова прост straightforward начин... защото повечето неща от живота могат да се обяснят с 2 изречения. Е, очевидно не и настоящия албум.

Колкото до прогреса... Не е лош прогреса. Ако не беше прогреса хората нямаше да могат да си гледат децата на видеозон, а Майк Скинър нямаше да може да напише песен за това:

I fix and I plan but this is just mad
I love you, you’re only a hundred pixels on a scan


Предстоящото раждане на детето му и желанието за отдаването на семейството, вероятно е причината това да е последното, което ще чуем от The Streets. И като за последно са се/се е постарал(и) лебедовата им песен да е най-доброто, което са издавали досега. Финалното парче Lock The Locks е прочувствено сбогуване с феновете:

" I'm packing up my desk, put it into boxes
knock out the lights, lock the locks and leave"




Целият албум звучи типично в стила на The Streets - ужасно духовито, небрежно и позитивно. Присъстват обичайните фрагментирани звуци, луупове, семпли, catchy припеви, които ти се забиват в главата и най-често изскачат под формата на тананикане в банята. Отвъд този позитивизъм и техническо майсторство, хора, които ги търсят, могат да открият вечните истини за живота, изказани с едно просто изречение:

We are nothing if not nice


Това не е смешно, нито е скучно, нито е клиширано. Стремеж към псевдо-бунтарство не бива да е причина да се отписват изначалните ценности в човешката същност и да не се гледа на нещата по най-адекватния възможен начин. А той именно е и посланието на албума: може да съм объркан, да не знам какво да правя с живота си, да се чувствам нещастен от много неща с които се сблъсквам, да ме е страх от бъдещето, но ако не съм добронамерен и не се държа, то аз съм пълно лайно и заслужавам някой да ми сцепи главата с брадва.

Ще ни липсваш, Скинър.

8.3/10

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

The White Stripes Officially Break Up



Ок, съгласна съм - звучи правилно.

James Blake - The Wilhelm Scream (new video)

Ново видео от новото музикално чудо James Blake, промотиращо излизащия след няколко дни едноименен албум. Всъщност албума го имам от края на декември миналата година, но чак вчера се наканих да го чуя. Въпреки че има 2-3 чудесни композиции в себе си, мисля да го пратя в следващия масов пост, който с всеки изминал ден набъбва.
И все пак The Wilheim Scream е много красива, с разфокусирано видео, кореспондиращо на обложката на албума. Звукът на James Blake е изключително постен, но в случая ефекта е в дефекта. Както казваше един приятел - " Less is more". Тази реплика в оригинал е относно женската анатомия, но мисля, че е приложима и тук.



обобщаващ коментар от потребител в youtube:
"ok. Somehow my brain has been upgraded..."

Air – Deck Safari Part One + Part Two (Special Limited Edition Promo CDs)

Компилацията е на няколко години, но чак днес разбрах за съществуването и. Така или иначе хубавата музика е извън времето.

2-та диска съдържат песни, лично подбрани и миксирани от Air. Както е написал човека, от чиито блог видях Deck Safari: "Може да си ги пускате на партита и така все едно Air са ви дошли на крака да диджействат".
Колко малко му трябвало на човек да си оправи настроението в насрани дни като този...



DISC I
1.01 David Bowie – Speed Of Life (1:32)
1.02 Beatles, The – The End (1:00)
1.03 Beck – Lloyd Price Express (3:05)
1.04 Rollerball – Executive Party Dance (1:45)
1.05 Dopplereffekt – Pornographic Movies (2:07)
1.06 M.A.S.H. – Suicide Is Painless (2:35)
1.07 Quincy Jones – Summer In The City (3:40)
1.08 Serge Gainsbourg – En Melody (2:58)
1.09 Soft Machine – The Soft Wead Factor (2:21)
1.10 Michel Polnareff – Computer Dream (3:51)
1.11 Minnie Riperton – Loving You (3:42)
1.12 John Lennon – How Do You Sleep (4:54)
1.13 Jean-Jacques Perrey – Flight Of The Bumblebee (2:08)
1.14 Beastie Boys – Car Thief (3:03)
1.15 Ween – Roses Are Free (4:37)
1.16 Cure, The – In Your House (2:54)
1.17 Sly Stone – In Time (5:45)
1.18 Frank Sinatra – Water To Drink (2:34)
1.19 Prince – Crazy You (1:52)
1.20 Kraftwerk – Statovarius (3:31)


DISC II
2.01 Small Faces – Ogden’s Nut Gone Flake (2:11)
2.02 Beck – Electric Music & The Summer People (3:38)
2.03 Air – Malfunction (1:07)
2.04 Velvet Underground, The – Ocean (3:57)
2.05 Money Mark – Pinto’s New Car (2:39)
2.06 Richard De Bordeaux – La Drogue (2:56)
2.07 Stanley Cowell – Travelling Man (4:12)
2.08 Supergrass – Lose It (2:36)
2.09 Funk Factory – Rien Ne Va Plus (5:15)
2.10 Brian Eno – On Some Faraway Beach (3:04)
2.11 Michel Polnareff – Polnareve (1:09)
2.12 Harry Nilsson – Everybody’s Talking (0:35)
2.13 Francis Lai – Generique FR3 (3:18)
2.14 Phoenix – City Lights (3:19)
2.15 Pharcyde, The – Passin’ Me By (remix) (4:55)
2.16 Chic – At Last I Am Free (6:15)
2.17 David Bowie – The Man Who Sold The World (3:57)
2.18 Beck – Deadweight (4:50)

Връзките за сваляне са знаете къде. Приятно слушане!

сряда, 2 февруари 2011 г.

Track of the day: Diamond Rings - Show Me Your Stuff

Честит Петльовден!
Пазех си долното умопомрачително видео за специални случаи като този. Въпреки че Diamond Rings има по-нов клип, той не е толкова въздействащ и ефектен като хореография.



Иначе албума му не е лош, ако можете да се абстрахирате от гей-момента.

вторник, 1 февруари 2011 г.

White Lies 'Ritual' Short Film

Наскоро предоставих на вашето внимание мнението си за Ritual на White Lies. След тежка ротация на албума, леко преосмислих оценката си за него и въпреки очевидните му недостатъци, успя да ми влезе дълбоко под кожата. Мислех да напиша само това като пост, но за мой късмет, преди малко попаднах на този къс филм, съдържащ 3 песни от албума: Bad Love, Holy Ghost и Bigger Than Us. Замисълът, режисурата и актьорското изпълнение са със съмнителни достойнства, но на мен като фен ми беше забавно все пак да го изгледам.