вторник, 30 ноември 2010 г.

New videos: N.E.R.D., Klaxons, White Lies

От толкова важни рилийзи не ми остана време да ви държа в течение на новоизлезлите клипове. Нови, нови, колко да са нови, поне са от този месец, чиито последен ден е днес.

1. N.E.R.D. - Hypnotize U
Фарел се изживява като Хю Хефнър и Кашпировски едновременно. Събрал е една дузина манекенки, които го следват като... хипнотизирани. Умно, а? На 3:35 виждате и един едър негър да го следва. Явно и той не е успял да устои на чара му. Видеото е безобидно еротично; клип с красиви полуголи мацки винаги отбива номера.



2. Klaxons - Twin Flames
Докато горния клип е безобиден, то този не е. Този е NSFW. Също така ме хвана абсолютно неподготвена за това, което видях. Странен е меко казано. Twin Flames е една от най-добрите песни в Surfing The Void, който въпреки началната ми съпротива успя да ме спечели. Трябва да сте влзезли в акаунта си за да гледате клипа.



3. White Lies - Bigger Than Us
Следващия албум на White Lies - Ritual(който ще излезе съвсем скоро - януари догодина), обещава да е не само bigger than us, ами и bigger than life. Той е продуциран от негово превъзходителство Alan Moulder, за който съм ви споменавала във връзка с продуцирането на последния на Interpol, How To Destroy Angels, Hot Fuss и Sam's Town нa Killers, Machina... на Smashing Pumpkins, Mer de Noms на A Perfect Circle и още от най-значимите албуми за последните 20 години.
Иначе засега White Lies, чиито дебютен албум To Lose My Life е прекрасен и непременно трябва да го чуете, сега звучат като нещо средно м/у Bauhaus и Joy Division, ама осъвременено. Тъпо сравнение, но това е първото, което ми хрумна. Така или иначе, White Lies са следващите post punk revival герои.
Нарочно го сложих под Klaxons, за да продължи линията на абсурдизма. А Klaxons е под N.E.R.D., за да развие еротичната концепция. Боже, как добре ги навързвам!

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Hooverphonic – The Night Before (2010)

Попадайки пред погледа ми, новият албум на Hooverphonic ми предизвика сърцебиене. Минавайки през слуха ми, новият албум на Hooverphonic ми предизвика киселини. А може и да е било от обяда...

genre: female vocals, electronic, dream pop

1. Anger never dies
2. The night before
3. Heartbroken
4. Norwegian stars
5. More
6. One two three
7. George’s cafe
8. Identical twin
9. Encoded love
10. How can you sleep
11. Sunday afternoon
12. Danger zone

Както е видно от обложката, русата сладурана Geike Arnaert вече я няма. Защо, ще попитате вие. Защото тя напусна групата през 2008-а за да се отдаде на соло кариера.
Момата, на която очеизвадно са акцентирали създателите ан обложката, оставяйки мъжката част от триото без фокус, се казва Noémie Wolfs. Тя също е белгийка и вокалните и способности са добри, но твърде обикновени. Изобщо целият албум звучи твърде обикновено.



Както виждате, Ноеми не само певчески, но и визуално е по-зле от предшественичката си. Като се вземе предвид, че това е втори пореден слаб албум за Hooverphonic (след The President Of The LSD Golf Club), смея да заключа, че тази навремето забележителна формация бързо се е запътила към блатото на забвението.
The Night Before предоставя забележимо мислени и приятни за слушане композиции, които обаче няма да запомните. Лично за мен този албум е поредно разочарование от Hooverphonic.

6.7/10

петък, 26 ноември 2010 г.

Clint Mansell – Black Swan [Soundtrack] (2010)

Саундтракът към новия филм на Аронофски от тази сутрин ми е на харда и той е дело на Клинт Мансел. Не пак, отново. Не сте го очаквали, нали? Явно съществува някаква платонична любов между тия двамата.

genre: score, ost, soundtrack, classical

01. Nina’s Dream
02. Mother Me
03. The New Season
04. A Room of Her Own
05. A New Swan Queen
06. Lose Yourself
07. Cruel Mistress
08. Power, Seduction, Cries
09. The Double
10. Opposites Attract
11. Night of Terror
12. Stumbled Beginnings…
13. It’s My Time
14. A Swan Is Born
15. Perfection
16. A Swan Song (for Nina)

Саундтрака е изцяло класически, както можете да очаквате от филм за балет, хохохо!
Излсушах го веднъж, но нямах настроение точно днес за втори път. От първото слушане не ме грабна, може би защото недолюбвам Чайковски. О, да, почти целия саундтрак е вариации на тема "Лебедово езеро". Не знам още какво мисля за ost-a, ама филма бил потресаващ.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

We Love...

...се представиха много прилично снощи. Ellen Allien не е глупава да ги вземе в лейбъла си BPitch Control.



Събитието се проведе в Sofia Live Club и беше по случай излизането на зимния брой на Списание 1. Количеството хипстъри на квадратен метър превишаваше пределно допустимата норма и няколкократно това от Sofia Design Week.
А We Love са италианци и когато накрая се спуснахме към дансинга пред пулта открихме, че мацката е всъщност красива. Или поне ни хареса това, което видяхме под качулката. За съжаление този път не си взех фотоапарата. Звука беше добър, мултимедията беше в модерната от няколко години геометрична стилистика, хората си миксираха идеално. Тва е, стегнат пърформанс за по-малко от час.


А тази вечер там е Quantic. Sofia Live Club води към разорение. :D

сряда, 24 ноември 2010 г.

Little Dragon – Blinking Pigs EP (2010)

Имам големи пристрастия към Little Dрagon в качеството им на изключително релаксираща и приятна музика. По тази причина вестта за новото им EP Blinking Pigs ме зарадва искрено.

genre: electronic, experimental, house

01 Blinking Pigs 03:41
02 Runabout (DJ Craze’s Carribean Refix) 04:27
03 Never Never (SBTRKT Remix) 06:38
04 Fortune (iambic Remix) 04:13
05 Feather (Fromwood Remix) 08:02

Това EP обаче съдържа само ремикси. Прилични, но не изключителни. Освен долния:



6.5/10

вторник, 23 ноември 2010 г.

Daft Punk – Tron Legacy Soundtrack (2010)

Този мрачен дъждовен ден ме посрещна с един изключително чакан лийк, смея да твърдя един от най-чаканите за годината. Това е именно ost-a на Tron Legacy, сътворен от Daft Punk. Както казах още когато разбрах кой ще стои зад музиката за филма - кой по-добре от тях би направил score за Tron?

genre: ost, score, electronic, classical, glitch

Tron Legacy Soundtrack Tracklist:
01. Overture 2:28
02. The Grid 1:37
03. The Son of Flynn 1:35
04. Recognizer 2:38
05. Armory 2:03
06. Arena 1:33
07. Rinzler 2:18
08. The Game Has Changed 3:25
09. Outlands 2:42
10. Adagio For Tron 4:11
11. Nocturne 1:42
12. End of Line 2:36
13. Derezzed 1:44
14. Fall 1:23
15. Solar Sailer 2:42
16. Rectifier 2:14
17. Disc Wars 4:11
18. C.L.U. 4:39
19. Arrival 2:00
20. Flynn Lives 3:22
21. Tron Legacy (End Titles) 3:18
22. Finale 4:23

Ако някой е очаквал саундтрака да прилича на албум на Daft Punk, то той е кретен. Франсетата имат достатъчно опит и акъл в главата за да знаят как трябва да звучи музиката към филм, пък бил той и толкова tech-ориентиран.
Саундтракът към TRON Legacy е много повече оркестрален, отколкото електронен. Електрониката си присъства, разбира се, но много по-рядко, отколкото някой е очаквал. При все това там, където я има, е в такова великолепно съчетание с класиката, че на няколко пъти очите ми се насълзиха.

А това е The Game Has Changed, която познаваме от един от изтеклите тийзъри:


Както е редно за един саундтрак, неминуемо присъстват и класическите градации, които нагнетяват напрежението и в кулминацията всичко избухва. Аз възприемам това като класически, не клиширан похват, както твърдят разни хора по интернета. Тази формула си действа откак се прави музика и ако някой смята това за остаряло или безидейно, може да си завре мнението в мястото, намиращо се между двата глутеуса.
По-важното, обаче, е че скора на Daft Punk разказва история и те потапя в атмосферата на филма толкова силно, че музиката рисува картини. Още повече, че с няколкото налични вече трейлъра това не е особено трудно.

Ще ми се да кажа още неща, понеже творбата го заслужава, но смятам за ненужно да се впускам в допълнителни обяснения. Въздействието на филма ще се дължи до голяма степен на съпровождащата го музика. В случаи, когато ни се предлага една ясно ентъртейнмънт-насочена концепция, каквато е TRON Legacy, ние разчитаме комбинацията звук-картина да ни отвее главите и да ни разбърка мозъка с тел за яйца.
Ако визираме само музиката, това вече е свършено. Как ще си стои в самия филм, предстои да видим сравнително скоро - около 17 декември.



8.2/10

понеделник, 22 ноември 2010 г.

GusGus – 15 ára (2010)

Тази година формацията ГъзГъз отбелязва 15 години. По повода се решили да пуснат една компилация, която да отбележи събитието и да направи една ретроспекция на музиката на групата през тези 15 години. Всички песни са специално ремастерирани, за да може сърцевината на композициите да блесне с пълна сила. Weeheee!


genre: dance, electronic

1. “Believe” (3:39)
2. “Polyesterday” (3:47)
3. “Why” (3:52)
4. “Barry (Gigi Galaxy endurgerð)” (3:18) (Gigi Galaxy Remix)
5. “Purple” (3:42)
6. “Ladyshave” (3:40)
7. “Starlovers” (3:45)
8. “V.I.P.” (3:33)
9. “Teenage Sensation” (3:41)
10. “Dance You Down” (3:29)
11. “David” (3:34)
12. “Desire” (3:39)
13. “Call of the Wild” (3:43)
14. “Hold You” (3:21)
15. “You’ll Never Change” (3:48)
16. “If You Don’t Jump (You’re English)” (3:44)
17. “Moss” (3:45)
18. “Need in Me” (3:49)
19. “Add This Song” (3:59)
20. “Thin Ice” (3:28)
21. “Hateful (Ada & Mayburg endurgerð)” (4:40) (Ada & Mayburg Remix)

На обложката виждаме 15-годишния член-основател на GusGus Biggi Veira (Birgir Þórarinsson), заснет по време на пътуване с родителите си из Германия през 1983. Настоящият им състав включва освен него още President Bongo (Stephan Stephensen) и Daniel Ágúst. Всички промени в лайнъпа през годините са дали отражение в творчеството им. Така например в Why пее Emiliana Torrini, но нея отдавна я няма там. За щастие добрите резултати от крехките творчески и човешки отношения не престават да съществуват след оттеглянето на някого.

Компилацията включва най-популярните им творения, подбрани от 6-те им албума, заедно с 2 ремикса - на Barry и Hateful. Ремикса и клипа на Hateful са разкошни, затова се поздравявам с тях.

Честита годишнина, GusGus!

петък, 19 ноември 2010 г.

DM:50 – The Album (2010)

DM 50
10 ARTISTS
10 TRACKS
50 YEARS

Това е в общи линии. Легендарната марка обувки Dr. Martens празнува юбилей и по случая е предприела един похвален маркетингов ход. Той би минал за брилянтен, ако Converse не го бяха направили вече, и то в много по-добър вариант.

genre: VA, covers, indie, punk, pop

1. Ever Fallen in Love (with Someone) — Noisettes
2. Things That Dreams Are Made of — Dam Funk
3. If the Kids Are United — Duke Spirit
4. Buffalo Stance — Buraka Som Sistema
5. Lilac Wine — The Cinematic Orchestra
6. Ditry Old Town — Black Rebel Motorcycle Club
7. Chase the Devil — N.A.S.A.
8. I Wanna Be Adored — The Raveonettes
9. Something Is Not Right with Me — DOA & MC5′s Michael Davis
10. Cherry Bomb — Verbal & Yoon

По случай 50-тата си годишнина, компанията е дала задачка на 10 изпълнителя/групи да запишат своя версия на култова класика, която носи духа на хората, които са носели Док Мартенси през последните 50 години. Също така са помолили и 10 режисьора да направят клипове за всеки запис. Всеки клип съдържа прословутите чепици (че как иначе).
Малко ме съмнява Eartha Kitt или Nina Simone (които изпълняват оригинала на Lilac Wine) да са носели нещо на марката през 50-те, ама нека не издребняваме.

Компилацията е трагична и кавърите почти за нищо не стават.





Също така отправям молба към небесата VICE да спрат да ни врат в лицето тия Док Мартенси, направо ми се гади като им чета елитарните платени фешън съвети.

свали компилацията на Dr. Martens
гледай всички клипове

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Клипове - Gorillaz, Lykke Li и Of Montreal

Имам да наваксвам...

1. Gorillaz - Doncamatic. Учудващо минимализирано участие на анимираните персонажи за сметка на отнесения от вихъра перчем на Daley.

Gorillaz - Doncamatic from About Me on Vimeo.


2. Lykke Li - Get Some
Видеото е скучно, безидейно и нискобюджетно. Песента е по-добре, но не с много.



3. Of Montreal - Famine Affair
Кевин Барнс е поставен в ситуацията на матриархат, приличен на легендите за социалния строй при амазонките - като мъж той стои по-ниско на социалната стълбица и функциите му се свеждат до това да осигурява семенна течност за разплод. По думите на Барнс, концепцията на видеото се допълва от това, че всяко домакинство разполага с един мъжки индивид, който е заставен да не го напуска до смъртта си или до импотентност. Очарователно. Well... Барнс е откачалка.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Kitsuné Maison Compilation 10 (2010)

За десето юбилейно издание, подборката им е изненадващо безлична.
Срамота ве, уууууууууууууууууууууууууууу!

genre: VA, indie, electronic

CD1
01. Cascadeur – “Walker (Early Remix)”
02. Guards – “Don’t Wake The Dead”
03. Is Tropical – “South Pacific”
04. Yelle – “La Musique”
05. Two Door Cinema Club – “What You Know (Mustang Remix)”
06. BeatauCue – “Disque Oh”
07. Strange Talk – “Climbing Walls”
08. Punks Jump Up – “Blockhead (Edit)”
09. The Aikiu – “The Red Kiss”
10. Flight Facilities – “Crave You (feat. Giselle)”
11. Jolie Cherie – “Insomnie”
12. Wild At Heart – “Get Related”

CD2
01. Clock Opera – “Once And For All”
02. Icona Pop – “Manners (Extended)”
03. Young Empires – “Glory Of The Night”
04. Housse De Racket – “Chateau”
05. Teeth – “See Spaces”
06. The Heartbreaks – “Liar, My Dear”
07. Waylayers – “Fires”
08. Digitalism – “Blitz”
09. Black Strobe – “Me & Madonna (The Twelves Remix)”
10. Justus Kohncke and Alexis Taylor – “Sorry”
11. Psychobuildings – “Terror Management”
12. Palmbomen – “Moon Children”
13. May68 – “The Prisoner (Cécile Remix Jerry Bouthier Edit)”

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Track of the day: Parov Stelar - Seven

Започваме обратно броене - 4 дни до събитието в петък.
Нека разгледаме различните лица на музиката на Parov Stelar.

петък, 5 ноември 2010 г.

Track of the day: Leather Hands - Vertical Lines

Петък следобед е. Слънцето весело напича, аз от сутринта се мъча да свърша нещо на работа (неуспешно), както и да изтегля най-новия Best Of на Suede (неуспешно). Всъщност всичките песни могат да се изкарат от дискографията им и да се подредят, но мързелът ми е прекалено голям, за да го направя.
Мисълта ми беше, че ми е толкова отпуснато и мързеливо, че ако бях мъж вероятно щях да гледам цици в нета. По тази причина следното е специално за мъжката част от читателите ми.
Честит петък!

вторник, 2 ноември 2010 г.

Track of the day: Trashmonkeys - Atitudes In Stereo

Да са живи и здрави добрите хора, които слагат страхотни песни по рекламите.