събота, 31 юли 2010 г.

The Temper Trap - Conditions (2009)

Онзи ден забелязах сериозен пропуск в своята блогография. Той се състои от факта, че не съм направила ревю на великолепния албум на The Temper Trap - Conditions. Само около нова година съм пуснала видеото на Fader, по повод излизането на сингъла. Срам, срам, срам, и пак срам!
*Lu си посипва главата с пепел

genre: alternative rock

1. Love Lost
2. Rest
3. Sweet Disposition
4. Down River
5. Soldier On
6. Fader
7. Fools
8. Resurrection
9. Science Of Fear
10. Drum Song

Рядко дебютни албуми са толкова добри. Този направо изкърти вратата с ритник.
Conditions е една великолепно построена история с най-точно избраното име - преливаща от еуфория и оптимизъм, през колебание и тревожност, колапсираща в агресия и униние. Много са малко албумите, които умеят така да разказват истории, да са толкова мелодични и да те хващат за гърлото от първото слушане.
A баса в Rest на моменти ми напомня на Tool.



The Temper Trap са австралийци, но албума е записан в Англия. По щастливо стечение на обстоятелствата ги е поел продуцента Jim Abbiss, работил с Kasabian, Unkle, Arctic Monkeys и Adele.
Вокалиста Dougi Mandagi демонстрира страхотни вокални възможности, доста често стигащи до фалцет - в един момент гласа му звучи като Jake Shears от Scissor Sisters, в следващия като Крис Мартин. Като инспирации групата посочва Massive Attack, Radiohead и U2. Сигурно на последните им се иска и те да можеха все още да мислят такива композиции. Бях срещнала някакво определение от сорта на "Coldplay as we would have liked to hear them". Доста са различни от Coldplay, аз не бих си позволила такова сравнение, а и последните ме устройват по начина, по който си звучат.



Летвата е вдигната доста високо с този албум, и не знам при евентуален втори, а аз се моля да има такъв, с какъв зор биха удържали нивото, за прескачане не ми се и мисли.
Conditions е изключителна творба, която осмисля преслушването на десетките неизвестни групи, които ми попадат ежеседмично. Въпреки че в голяма степен звучи като нещо правено поне преди 10 години, това по никакъв начин не дразни. Явно Pitchfork ги е подразнило, след като са дали 4.7/10 на нещо толкова хубаво. Затвърждават реномето си на безхаберници. Не искам да пълня блога с неприлични думички, иначе бих ги изсипала по техен адрес.



8.6/10
Само доброто възпитание ме спира да му дам повече.

петък, 30 юли 2010 г.

Arcade Fire - The Suburbs (2010)

Дългоочакваният 3-и (4-и, ако броим EP-то от 2003) албум на Arcade Fire вече имаше възможността да погали слуховия апарат на многобройните им фенове и музикалната критика. След като и едните и другите го обявиха едва ли не за второ пришествие в музикалния бранш, "албум на десетилетието", един от най-добрите албуми ever и още куп очевидни нелепости, аз се бях приготвила наистина за нещо изключително. Guess what... не го получих.

genre: indie, rock

01 The Suburbs
02 Ready to Start
03 Modern Man
04 Rococo
05 Empty Room
06 City With No Children
07 Half Light I
08 Half Light II (No Celebration)
09 Suburban War
10 Month of May
11 Wasted Hours
12 Deep Blue
13 We Used to Wait
14 Sprawl I (Flatland)
15 Sprawl II (Mountains Beyond Mountains)
16 The Suburbs (continued)

Наистина нямам особено желание да коментирам албума, след като в мен се прокрадва еретичното чувство, че не го разбирам. Не видях никъде оценка по-ниска от около 8/10, като повечето бяха доста по-високи. 2 вечери подред се мъча да го асимилирам, надявайки се на някакъв вид просветление относно това защо The Suburbs се е оказал такъв феномен, но напусто. Продължавам да чувам един и същ звук, познат до болка от предни албуми. Няма нищо лошо в това Arcade Fire да направят албум, който да звучи като Arcade Fire, нали така? Е няма, ама няма и нищо забележително. Те са добри в това, което правят, това е. Албума е добър. Фанфари при споменаването му обаче не чувам.



Rococo е прекрасна песен. Само дето 2-3 песни албум не правят, в случая имаме още 13.
Нещо се изнервих покрай всичките тия вълнения и може да ви оставя с впечатлението че албума е лош. Не е бе, албума е слънце. Просто мисля, че е доста надценен.



Докато го слушам е "highly enjoyable", но все пак мисля, че бързо ще забравя да си пускам The Suburbs, и само шафъла ще ме подсеща от време на време.
Простете ми, фенове на групата и ти международна критико, но просто с мен не се получи както се очакваше.

7.5/10

Chemical Brothers - Another World (new video)

Блогът ми е затънал доста назад в класацията на Гугъл и трябва да го изблъскам напред като трупам content. За целта слагам пост с новото видео на Chemical Brothers. Това по принцип не би ме трогнало особено, ако не бяха въпроснитe seo стратегии. Все пак, както ви споменах в ревюто на албума, всяка от 8-те песнички ще си има визуализация (която досега не е особено впечатляваща, но отбива номера).
Плюс това зеленото действа успокояващо, така че гледайте и се успокойте.

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Inception OST (2010) by Hans Zimmer

Време си е да спомена нещо за музиката за филма-събитие на годината. Ще подходя като Цимер и ще се занимая с музиката, преди да съм гледала филма.
Това последното се надявам да го направя този уикенд.


genre: score

01. Half Remembered Dreams
02. We Built Our Own World
03. Dream Is Collapsing
04. Radical Notion
05. Old Souls
06. 528491
07. Mombasa
08. One Simple Idea
09. Dream Within A Dream
10. Waiting For A Train
11. Paradox
12. Time

Вероятно предпоследното ми изречение ви се вижда странно. Не-random trivia: Цимер е написал музиката само по сценария и разговори с Нолан, който му дал карт бланш с думите "да следва инстинкта си". Явно работата заедно ги е направила сговорчиви и доверчиви.
Ок, за саундтрака... Ами той е предимно цимерски, както може да се предположи. Освен по леко втръсналата вече валдхорна/туба/каквото и да е шумно-запазена марка на Цимер, ще го познаете по простите няколкотонови теми, с които той така се заиграва, че изстисква от тях неподозиран емоционален заряд. Има я, естествено, и градацията - дълги прелюдии, които към края на композицията избухват като заря на откриването на Олимпиада и имаш чувството, че ще получиш инфаркт от цялата тази емоция.



Друго нещо, което ми направи впечатление: електроника. Някои от композициите ми приличат на нещо правено от Trevor Rabin, примерно, отколкото от Цимер. Отчитам това като плюс.
Друго "разчупване" от страна на Цимер е поръсването с щипка Едит Пиаф на музиката. Noooooon, rien de rieeeen...! Имаше някакви мистификации, че Je Ne Regrette Rien забавена на 300% звучала като еди коя си композиция, но в момента адкси ме мързи да проверявам.
Внезапно вдъхновението ми да описвам саундтрака секна, защото отново се заслушах. Заслужава си и вие да се заслушате.



Макар много да прилича на предишната работа на Цимер по The Dark Knight, саундтракът на Inception е много по-богат и въздействащ. Всеки път като си го пусна чувам нещо ново, разкрива се като матрьошка.
Въпреки, че чичо Ханс не ми е любимец, трябва да му призная, че тук се е справил чудесно и е създал един страхотен score, само по инстинкт - "parallel dreaming" с Нолан.
За финал пускам Mombasa, която имам чувството че ще я слушам доста на следващото световно първенство по художествена гимнастика.



8/10

Todor Kobakov - Pop Music (2010)

...Българче да се наричам, първа радост е за мене!

Винаги когато разбера за някой талантлив и успял музикант, който по някаква случайност се е оказал българин, ме обхваща един патриотизъм, едно преливащо чувство на национална гордост. Което е съвсем в реда на нещата, но не съм сигурна доколко - обективно погледнато - е правилно. Защото от край време си самопромиваме мозъците колко велика нация сме, колко сме талантливи, умни и красиви. Винаги ми е било чудно що като сме толкова готини сме на това дередже. Както каза човека на съседната маса в едно кафене на морето: "Българинът е муха със самочувствието на самолет".
Обаче има много талантливи българи, факт е. По някаква причина техния талант разцъфва най-пълно далеч от родината.


Простете ми това лирическо отклонение, трябва да ви разкажа за Тодор Кобаков и неговия дебютен албум Pop Music. Това очевидно е ебавка, тъй като албума съдържа класически пиеси за пиано.

genre: neo-classical, ambient

1. Isolated Incident 3:38
2. Toronto Stories 3:59
3. Carpe Diem Feat. Emily Haines 4:39
4. Bitter Sweet Confusion 3:09
5. Tokyo At Night 3:25
6. North Train 3:24
7. Loving Hands Feat. Tunde Adebimpe 3:53
8. Self Portrait 4:00
9. Panic 3:01
10. We Are Many 3:42
11. Little Warrior 3:53

Малко био няма да е излишно.
Тодор Кобаков е роден през 1978 в София, доколкото знам, в семейство на класически музиканти, като - логично - продължава семейната традиция и учи в Софийското музикално училище 11 години. В първите години на демокрацията, ситуацията беше в г*за и семейството му решава да замине за Канада. 16-годишният тогава Кобаков е приет в Университета на Торонто заради своя изключителен талант, където го доразвива.
Следват запознанства с някои доста значими имена на инди сцената като Broken Social Scene, Stars, и Metric. Не знам дали сте чували Stars, но Your Ex Lover Is Dead e огромна, и заслуга за това до голяма степен има Кобаков, който е автор на струнния аранжимент.



Pop Music е своеобразно връщане към първата половина от живота му, когато - по неговите дуни - били "само той и пианото". В случая не са съвсем само той и пианото, отбили са се Емили Хейнс от Metric и Тунде Адебимпе от TV On The Radio. Това вероятно ще добави известна доза хайп и ще удари едно рамо на класическия проект, на който иначе младежта не би обърнала особено внимание.
Като споменах хайп - докато четях биографията на бате Тодор, мен тоя хайп ме удари като топка от забивка - волейболист. Като стигнах до частта за Emily Haines и Tunde Adebimpe направо щях да се разплача от радост. Знам, че това е вредно и вероятно си оказа вляние. Айде музика, че много писане стана.



Хубав клип.
Албумът в един тесен и изкривен класически смисъл е поп. Композициите варират м/у 3 и 5 минути, наблегнато е на мелодичността и на повтарящите се теми, а пък и известни гост вокалисти...
Албума се оказа малко по-слаб, отколкото си го представях(да благодарим на завишените очаквания), при все това е добър. Все пак не може "най-добрия пианист на Торонто" да извади нещо лошо, нали така.

7.2/10

Бонус: Тодор има още един проект - инди групата Major Maker, която е основал през 2006-а заедно с исландеца Lindy Vopnfjord. Приятни са.

понеделник, 26 юли 2010 г.

Tron Legacy OST by Daft Punk (Preview)

A long time ago in a galaxy far away, съм споменавала за предстоящия Tron Legacy и за неговата забележителна музика, дело на Daft Punk. Вече може да се чуе за какво иде реч по-обстойно. Не съм го търсила за сваляне още, но когато това стане и го намеря, ще се чуе. А сега трябва да се чуе ето това:



6 трака от саундтрака можете да преслушате тук, а трейлър на самия филм (който на първо око ще е zomg) - любезно предоставен от колегата тук.

петък, 23 юли 2010 г.

The Kids Are All Right - OST (2010)

Последната творба на Лиза Чолоденко The Kids Are All Right, освен интересна фабула и добра актьорска игра (да се надяваме), ни е приготвила и очарователна музика. Класики и съвременни инди величия с обединени усилия създават един добър саундтрак с подчертан ретро фийлинг.

genre: VA, soundtrack, indie, pop, rock

1. The Youth (MGMT)
2. Black Country Rock (David Bowie)
3. Sundown Syndrome (Tame Impala)
4. When I Grow Up (Fever Ray)
5. Out In The Woods (Leon Russell)
6. Milk Man (Deerhoof)
7. The New World (X)
8. Same High (Uh Huh Her)
9. Win (David Bowie)
10. Slippin’ (Quadron)
11. All I Want (Joni Mitchell)
12. Knife (CSS)
13. Blues Alley (Ge-ology ft. Yukimi Nagano)
14. Galatea’s Guitar (Gabor Szabo)
15. Good Lovin’ (Betty Wright)
16. Blue Cash (Deerhoof)
17. Fortune (Little Dragon)

Замислям се колко се е върнала назад музиката в звученето си, след като парче на Tame Impala, издадено миналата година, стои съвсем адекватно до песен на Дейвид Боуи, издадена 1970-a.
О, времена, о, нрави!
Оф, кви глупости говоря... Слагам песента на хубавиците от Uh Huh Her, щото е чудесна.



На какво друго исках да обърна внимание... О, да, на нещо много галещо слиха и окото - Юкими Нагано, вокалистката на Little Dragon. Тук, както вероятно сте забелязали, имаме една песен на споменатата шведска формация, както и едно участие на Юкими соло. Слагам него, понеже Fortune съм го споменавала в поста за последния им албум... който май ще си пусна сега, след като се сетих.

Ето и колаборацията с Ge-ology, резултата е превъзходен и мисля да го проуча тоя младеж.



7.3/10

понеделник, 19 юли 2010 г.

Klaxons - Echoes (new video)

Klaxons, Klaxons, Klaxons!!!
Нямам търпение Surfing Тhe Void да излезе. Ох, Echoes е разкошна! <3



А това е обложката на предстоящия им албум. Феноменална е.

петък, 16 юли 2010 г.

Massive Attack Live in Sofia, 15.07.2010

Вчерашния концерт на Масив... каквото и да кажа, ще е малко. С оглед на скорошните събития, смея да твърдя че всеки, който е фен на бристолските легенди и не е присъствал на концерта, може да се самоубие ритуално, или в най-добрия случай да се отдаде на едномесечен строг пост и да се самобичува с върбови клонки, за да изкупи греха си. Концертът беше всичко, което това съществително име олицетворява, и даже повече.




Отначало се учудих колко бързо влязох и колко безпроблемно се наместих на 3-4-а линия. След това се учудих от соло изпълнението на Мартина, която излезе с маска и през целия концерт остана с нея. Martina Topley Bird, както споменах в предния пост, има нов акустичен албум и изпълни доста парчета от него, плюс новата Mermaids, която още не била издавана никъде. Евала на мацката, тя се оказа човек-оркестър, като всичко си правеше сама, с помощта на няколко инструмента и един Мак. Някой би ли ми обяснил защо всички музиканти ползват Макове? Беше научила и няколко изречения на български, които каза доста сполучливо. Сладурана.




След като завърши соло изпълнението си, което продължи около половин час, тя ни благодари и се скри, оставяйки в мен догадката и прокрадващо се съмнение за неучастие в концерта на Масив.
Това съмнение, обаче, бързо беше разсеяно от великолепното и изпълнение на Psyche, на което ще можете да се насладите по-долу.




Пее като ангел, нали? <3
Една приятелка от Варна, като разбра, че ще ходя на Massive Attack, ми поръча ако изпеят Teardrop да им пратя поздрави. Е, аз не мога да викам толкова силно, но Пи, аз на свой ред поздравявам теб с нея:




Ако Мартина пее като ангел, то гласа на яката негърска лелка (не е Шара Нелсън, нали?) може да срутва сгради. Можете да чуете как беше на Safe From Harm, но на Unfinished Sympathy беше дори още по-разтърсващо. Имах чувството, че сградата ще се напука. Честно.



Масив винаги са били доста политически ангажирани. На 70% от песните отзад вървеше някакъв надпис. Това, което мен ме впечатли най-силно, беше вниманието към публиката и мястото, където свирят. Повечето неща бяха преведени на български, като изключим разни цитати и някои статистически данни, като броя на стачкуващите в Гърция и полицаите, които са били ангажирани в стачката, броя на хората, които живеят с по-малко от един долар на ден, БВП на глава от населението в Израел, цената на чанта от някакво екзотично животно и прочее любопитности.



Мислех си, че това е върха на сладоледа, но не би. Изведнъж отзад почнаха да минават заглавия на новини от жълтата преса от рода на "Митьо Пищова бяга от Търново", "Памела да се откаже от пластичните операции" и "Африканец иска да мачка циците на Преслава". На снимката виждаме - доколкото помня - "Стоичков влюбен".

"Стоичков влюбен!"

Публиката беше страхотна. Не се сещам да съм била на друг концерт с толкова много викане. Мисля, че и Massive много се накефиха. Толкова много, че Daddy G май си забрави текста на Karma Coma. Всъщност не съм сигурна какво точно стана и защо той понечи да си ходи, ще се радвам на просветления.

 
Massive Attack Allstars: Martina Topley Bird, Robert Del Naja (3D), Horace Andy, Grant Marshall (Daddy G)

Като цяло се получи един изключително задушевен, но и в този смисъл и странен концерт. Всичко беше като по часовник, изпипано и стегнато. При все това атмосферата можеше да я режеш с нож. Нито един гаф, музиканти перфекционисти, невероятно присъствие и способности на вокалистите, един подскачащ като пружина Del Naja... Май не сме свикнали на такива работи, което е жалко.

3D + Martina

Ако бях съпруга на известен музикант и нямах идея какво да кажа след концерт, бих ползвала съвета на приятелка за "great visuals", или поне така е направила въпросната, за която четох наскоро. Аз бих казала "great everything"
3D беше така любезен да ни благодари, че в тази криза сме си дали парите за да ги гледаме, което не било нещо от първа необходимост.
След снощи, по моето скромно мнение, концерта си минава за нещо от първа необходимост и аз искрено благодаря на Massive Attack, че ми взеха парите. Това са най-смислено похарчените ми 60 лв за тази година.

Tа така мили мои, спомена за този концерт ще ме топли повече и от слънцето, под чиито лъчи ще си пека гъза този уикенд. Аз ви пожелавам приятен такъв, a за grande finale ви пускам размазващото изпълнение на Mezzanine.

сряда, 14 юли 2010 г.

Martina Topley Bird - Some Place Simple (2010)

Утре ще можем да видим Massive Attack най-накрая на живо в България. Както е известно вече, с тях ще е и гласовитата Мартина, така че нека подгреем с най-новия и запис.

genre: downtempo, female vocals, acoustic,

1. Baby Blue
2. Phoenix
3. Lying
4. Da Da Da
5. Orchids
6. Poiso
7. Intro
8. Snowman
9. Sandpaper Kisses
10. All Day
11. Ilyah
12. Valentine
13. Too Tuff To Die
14. Kiss Kiss Kiss
15. Harpsichord Kiss

Албума включва издавани преди работи, но това, което прави албума различен, е свежата перспектива на акустичното изпълнение. Да благодарим на Damon Albarn за идеята, която е подхвърлил на г-ца Topley Bird.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Track of the day: Interpol - Barricade (new song)

Нова песен от моите любимци Interpol.
Lights ми хареса, тази не толкова обаче. Или просто не енабрала скорост. Ефектите на гласа на Пол ме дразнят.
Still, нямам търпение за албума, който ще е и последен с басиста Carlos Dengler, който решил да прекрати съвместното им творчество. Тъжно. :(



slightly off: "Мамка му, защо в България не е готино да си нърд?" - един приятел, след като разбира, че Paul Banks ходи с Хелена Кристенсен.

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Brandon Flowers - Crossfire (new video)

Последният албум на The Killers беше провал, така че не е чудно, че фронтменът им Brandon Flowers е решил да почне соло. Ха-ха.
Всъщност доколкото знам и помня(понеже му гледах едно интервю в тази връзка), той обяснява, че другите от групата били уморени и искали да си починат, докато той кипял от енергия и желание за правене на музика.
Браво Брандън, браво Флауърс!
Клипа е пълна пародия, в която Брандън е постоянно завързан. А-ха да го насилят и се появява прекрасната Charlize Theron, която го спасява, припомняйки си някои специални движения, вероятно от Æon Flux.



Дебютният му соло албум Flamingo се очаква някъде през септември.

Track of the day: Maximum Balloon feat. Aku - Tiger

Dave Sitel oт TV On The Radio си имал страничен проект и той се казвал Maximum Balloon. За промо на дебютния си сингъл е избрал шота на Daisy Lowe за Esquire UK.
Песента е страхотна и поражда големи очаквания в мен за албума. Всъщност, по моите скромни наблюдения, каквото и да направи някой от членовете на TVOTR, излиза качествено, и това едва ли е случайно.
А Daisy Lowe е модел/манекенка. Също и бивше гадже на Mark Ronson. Също и дъщеря на Gavin Rosdale, фронтмен на Bush и съпруг на Gwen Stefani. Дейзи е от предишния му брак обаче.

сряда, 7 юли 2010 г.

Track of the day: Snow Patrol - Chocolate

Честит ви ден на шоколада! Това е празник, който много тача и по тази причина го празнувам всеки ден.

вторник, 6 юли 2010 г.

Orbital - Don’t Stop Me / The Gun Is Good (2010)

Нов двоен сингъл от Orbital.
След като миналата година се събраха отново, крайно време беше да издадат нещо ново. То това, дето са го издали, не е нещо зашеметяващо, но съм сигурна, че по-върлите фенове ще се зарадват.

genre:electronic, IDM, techno

1. Don't Stop Me
2. The Gun Is Good




неделя, 4 юли 2010 г.

Track of the day: Martin Solveig feat. Martina Sorbara - Hello (new video)

Мисля да се възползвам от вълната на радините тенис вълнения на българското човечество тия дни и да сложа един тенис клип. Абе и без това щях да го сложа, понеже е нов и е супер; не знам що го написах тва горното.

Клипа е pure awesomeness с толкова звезден каст.
Първо имаме самия Солвейг, който се мъчи да играе тенис с/срещу Боб Синклер, второ имаме камеота от Джокович и Монфис, и трето имаме Мартина Сорбара за гост вокалист. Сорбара, освен че е щерка на бившия канадски финансов министър, е и вокалистка на една много симпатична на мен поп формация - Dragonette.
Ето и въпросния клип, който искрено ме разсмя и който изглежда силно повлиян от Уес Андерсън.



Ако мислите, че с похарчени камиони с пари за наемането на статисти, бъркате; клипа е сниман на тазгодишният French Open, на Ролан Гарос, пред 12 000 души публика. Good job.

Solveig и Martina имат още една колаборация от миналата година, но тя е леко посредствена и ще ви я спестя; а ако желаете да се запознаете с творчеството на Dragonette, това е добро начало.

петък, 2 юли 2010 г.

Track of the day: Metric - Eclipse (All Yours) (new video)

Още една песен от сандтрака на Eclipse си има клип. Песента лично мен мноу мъ кефи, но клипа е типичната боза, снимана на сходна локация с тази на филма и примесена с кадри от него. Момента с дървената китара е адски нелеп.