сряда, 30 юни 2010 г.

Dirty Projectors with Björk – Mount Wittenberg Orca [EP] (2010)

Ако тази колаборация ви изглежда странна, то ще ви е от полза да узнаете как се е случила. Пък дори и да не ви се стори такава, което е по-логичният вариант; в музикално отношение това е едно от най-нормалните неща, и аз се чудя защо не се е случила по-рано.
Прочете цялата история след рекламите.

genre: experimental, indie, female vocals

01. Ocean
02. On and Ever Onward
03. When the World Comes to an End
04. Beautiful Mother
05. Sharing Orb
06. No Embrace
07. All We Are

David Longstreth от the Dirty Projectors разказва:

In April 2009, Brandon Stosuy from Stereogum.com asked me if we wanted to play a benefit concert at a bookstore in New York. I said yes. He asked Björk the same thing, and she said yes. Then he asked us if we wanted to collaborate, and we said yes. Björk asked me what we should do, and I said, “I don’t know, I guess I’d really love to write a bunch of new songs for us to sing together?” And she said Yes.

Идеята за песните е дошла на Амбър, отново от страна на Dirty Projectors, която един ден си вървяла по един хребет на Mount Wittenberg, вероятно пресъздавайки клипа на Stillness Is The Move. Не щеш ли, зяпайки си океана, зърнала семейство китове - нещо явно обичайно през пролетта за крайбрежието на Северна Калифорния. Това я вдъхновило да напише няколко песни за китове и да ги прати на Бьорк. Другото е ясно.



Албума е изцяло акустичен, а типичните напеви на мацките от The Dirty Projectors ще ви изправят всичките косми. Затова препоръчвам ако решите да прослушате въпросното EP да е на хубави колонки/слушалки.

Още нещо любопитно е, че приходите от продажбите на Mount Wittenberg Orca ще отидат за обособяването на международно защитени морски зони (нямам представа как е най-точно да се преведе). Т.е.: "We’re working with the National Geographic Society to create areas of sustainability, so the oceans don’t end up like a giant poisonous corpse hugging the continents."

Браво!

7.2/10

Mastodon - Jonah Hex - Revenge Gets Ugly EP (2010)

Mastodon са едно от най-забележителните неща, които са се случвали в тежката музика за последните години, но за жалост нямахме късмета да ги видим на живо на Sofia Rocks. Досега не бяха имали допир с филмовата индустрия, но ето че и това се случи със записа на едно EP - именно музиката към Jonah Hex.

genre: soundtrack, progressive, hard rock,

1. Death March (Alternate Version)
2. Death March
3. Indian Theme
4. Train Assault
5. Clayton Boys
6. Clayton Boys (Alternate Version)

Музиката сама по себе си е епична. Доколко ще се връзва с филма, предстои да видим.

понеделник, 28 юни 2010 г.

Killing Joke - In Excelsis EP (2010)

Hi guise, I'm back!

Липсвах ли ви? :P


По същество:
Към Killing Joke винаги съм таяла определен сантимент и симпатия, такива каквито изпитвам към всички гениални и влиятелни групи, които обаче не са получили достатъчно признание.
In Excelsis представя типичния за групата звук, а гласа на Jaz Coleman не може да се обърка. Боже, вече 30 години звучи така, сякаш си е скъсал гласните струни... Как да не уважаваш такъв човек? Ок де, хайде да са 20, при първите им неща звучи нормално. :)

genre: industrial, post punk, new wave

01 In Excelsis
02 Endgame
03 Kali Yuga
04 Ghost of Ladbroke Grove
05 Ghost of Ladbroke Grove (Dub Remix by Clive Goddard)



Не е никак лошо EP-то, само дето очаквах да ми хареса повече.

6.8/10

сряда, 23 юни 2010 г.

Interpol - Lights (new video)

!!!
AAAAAAOOOAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAA!!!

Първи сингъл и ново видео от Interpol. Бидейки една от най-любимите ми групи евър, аз съм изключително развълнувана и емоционално възбудена от новата им творба. Албума излиза септември и аз просто нямам търпение.




В клиповете на Interpol, мацката абсолютно винаги го отнася.
Що така бе, момчета?

Tracks of the day: Uffie feat. Pharrell Williams - ADD SUV + N.E.R.D. - Hot-n-Fun

Тоя клип го дебна да излезе вече 2 месеца.
Когато чух парчето за първи път не се впечатлих особено, но постепенно ми влезе под кожата и получи доста ефирно време в уинампа ми.
Споменавала ли съм колко се кефя на Pharrell?



Сингъла включва ремикси от Armand Van Helden и Hudson Mohawke.

Та споменавайки Pharrell, трябва да спомена, че той и дружките му от N.E.R.D. погдотвят нов албум. Надявам се да е толкова добър, колкото и предните. КЛипа на първия сингъл е толкова зле, че чак е смешен. Простете за лошото качество, но и без това едвам го намерих.

вторник, 22 юни 2010 г.

Rammstein в клуб Ориент 33

Утре е денят, в който родните метъл фенове ще могат да гледат легендарните Rammstein на родна сцена.
В тази връзка няма как да не спомена новината, която разтърси родното музикално пространство - а именно, че някои от членовете на групата, заедно с няколко компаньонки (правели са им компания!), са били засечени да се веселят, щракат с пръсти и закопчават ципове в прословутия чалга вертеп в Студентски град.



Още снимков материал - тук.

Track of the day: Kelis - 4th of July (new video)

Клипа ми е доста неприятен визуално. Ъх.

понеделник, 21 юни 2010 г.

Club Des Belugas на живо в София - 16.09.2010

Много съм доволна от тази музикална година. Не си спомням друга такава, с толкова неща, на които искам да ида.
Аз по принцип имам 2 любими ню джаз формации - едната е De-Phazz, които вече съм имала удоволствието да гледам на живо, другата е именно Club Des Belugas, за които само съм споменавала. The Cinematic Orchestra и Parov Stelar не ги включвам, щото предпочитам да ги класирам в друга категория. Та Club Des Belugas ще можем да видим наживо на 16-и септември в зала 1 на НДК, София. Три дни след Placebo, които ще гледам на 13-и. Баси кефа.



повече инфо: ticketsbg

неделя, 20 юни 2010 г.

Groove Armada @ Park Live Fest 18.06.2010 Sofia

Парклайва тази година беше специален за мен по една особено важна причина - присъствието на Groove Armada. Емоцията още ме държи и се сещам за петъшното преживяване през 3 минути, което създава едно топло усещане в стомаха ми и ме кара да се усмихвам като идиот постоянно. Предполагам ще е така още известно време.

Имаше още какво да се желае от организацията на феста, но предпочитам да не се сещам за тази част. Започвам направо от участието на моите любимци, които излязоха на сцена някъде към 21:40-21:45, доколкото помня. Откриха с Look Me In The Eye Sister, което беше едно перфектно начало и запали публиката. Всъщност това беше и най-тежкото парче от изпълнените. Яката работа.





Намерих точно 2 различни статии за участието на Groove Armada на Park Live. В тях пишеше, че на сцената е излязла вокалистката "Джес Ларабий" (Jess Larrabee), което просто не е вярно. Наистина тя изпълнява вокалните партии в албума на Look Me In The Eye Sister, но ние имахме удоволствието да слушаме Saint Saviour. Груба грешка, която издава бехаберие и непознаване на темата, по която се пише. В резултат на простото копиране, грешната информация се е разпространила из всички сайтове, ужас.















Това, драги колеги журналисти, не е Джес Лараби, а Сейнт Сейвиър

Аз съм изключително доволна от факта, че я видях на живо, наистина много артистичен изпълнител, много енергична и харизматична. Другия гост вокалист не се сещам кой е, срамувам се. Не е Red Rat със сигурност. Ще се радвам някой ако знае, да сподели.

Аз като една върла фенка се бях наредила най-отпред, ама баш най-отпред, точно пред стойката на микрофона. Спрях да подскачам само на изпълнението на At The River, което си е доста чил и ми даде възможност да щракна няколко снимки, но ръцете ми вече трепереха и станаха ужасно размазани. Тъй като - както вече споменах - не спрях да танцувам (нещо, за което Andy Cato после ми обърна специално внимание, кх-кх), не съм снимала клипове. Пуснах по едно време на видео и си го закачих на ръката - картина няма, но звукът е сносен.


Дъжда ни наваля яко, бях като полята с кофа вода отгоре, но хич не ми пукаше; даже този метеорологичен каприз добави известна доза очарование на събитието. Ето и няколко доста добри заснемания от vladibaddy, на който искрено благодаря за чудесните звук и картина. По ред на номерата: Warsaw, My Friend, At The River + Cards To Your Heart:







Andy Cato свири чудесно на тромбон, както е видно, неслучайно е носител на приза Young Jazz Musician of the Year Award за 1995. :)
Тук искам да обърна внимание отново на безхаберието на разни списвачи. Промо текстовете на Park Live ни споменаваха "Брайън Фери и Empire of The Sun" наживо, което имаше за цел да заблуди хората, че ще видят именно Брайън Фери и Ник Литълмор наживо. Много мразя такива путкенски номера. Който иска да види групата, ще иде да я види и без да го лъжеш и да го мамиш на дребно. Още един камък в парка на Парклайв.













Както стана и миналата година, имах възможност да се снимам с любимите си изпълнители, които много любезно след участието си се появиха сред хората пред сцената. Аз, естествено, пак блокирах и наговорих някакви глупости на Andy Cato, както стана и миналата година с Andy Barlow от Lamb, oбаче този път се усетих и гледах да се изнижа по-бързо. Анди ми казва: "Доста потанцува", а аз гледам, мигам, и ухилено казвам "да, доста" и продължавам да мигам и да се усмихвам. В такива моменти съм като задръстеняците по филмите, когато заговарят момиче - пълен блокаж, а после като се сетя кво съм приказвала нещо отвътре ми се свива. Както казах, този път умно реших да се изнижа по-бързо. Иначе той е много приятен и ведър човек, а нещото, което мен ме изненада всъщност беше ръста му. Много е висок!

















Нямам абсолютно никакъв спомен какво съм обяснявала на George и Andy с този жест. 

Тааа, лайва на Парклайва беше прекрасен. Аз съм изключително доволна и ще запазя много мил спомен от събитието. Надявам се да ги видя отново на живо в най-скоро време.

100/10!  


Снимки: Елена Ненкова

Последната снимка: Лора :) 


Edit: упдейтвах поста с хубав запис на Look Me In The Eye Sister.

четвъртък, 17 юни 2010 г.

Reminder: Whitest Boy Alive - 18 юни 2010, Пловдив

Аз утре ще уважа Groove Armada, но ако по някаква случайност се намирате в Пловдив, горещо ви препоръчвам да посетите концерта на The Whitest Boy Alive. Малко ме е яд, че няма да мога да присъствам, но наличието на подобна дилема само по себе си е страхотно.

18 юни (петък), 21:00, летни сцени “КОНЮШНИТЕ НА ЦАРЯ”, билет 12 лв на място.

И нещо много любимо:

Autechre - Move Of Ten EP (2010)

Тия дни ми е малко заето, затова е твърде вероятно да не отделям време да мисля хитри изречения и иронични каламбури, а направо да ви пляскам албумите без обяснение. Разбира се, ако се, ако се появи някой да ме вдъхнови ще му отделя подобаващо внимание, но това е малко вероятно.

Почваме с новото EP на Autechre.

genre: IDM, experimental, electronic

01 – Etchogon-S
02 – y7
03 – pce freeze 2.8i
04 – rew(1)
05 – nth Dafuseder.b
06 – iris was a pupil
07 – no border
08 – M62
09 – ylm0
10 – Cep puiqMX

Track of the day: Minks - Funeral Song

Звучат точно като извадени от преди ~25 години. Направо не е за вярване.
Minks ще изкарват доста качествени неща завбъдеще, сигурна съм.

Minks // Funeral Song from Wooden Lens on Vimeo.

сряда, 16 юни 2010 г.

Track of the day: Gorillaz - On Melancholy Hill (new video)

Клиповете на Gorillaz винаги са били наивно-забавни. On Melancholy Hill не прави изключение.

Klaxons' new single

Нов сингъл от Klaxons. Те са ебати яката група, а Fleshover е чук.
Имам големи очаквания за новия албум, защото съм влюбена в стария.

вторник, 15 юни 2010 г.

Криво ми е

Изнервена съм и ми е криво. Поздравете ме с песен и ми оправете настроението!*

*ако обичате :)

понеделник, 14 юни 2010 г.

Track of the day: I Blame Coco - Selfmachine

Клипа е много приятен. Мацката е странна, но в добрия смисъл. Бас държа, че ще ви заприлича на някого.



А ако още не можете да се сетите на кого ви напомня - ще ви подскажа: Стинг. Все пак му е щерка.

Културен гид за седмицата 14-20 юни

Аз не съм много по културните мероприятия, но понякога си правя труда да посетя подобни. Понякога се случва да са доста начесто, ама напоследък направо прекаляват тия артисти! :D

Та ето няколко ивента, които ще се помъча да посетя, въпреки че напоследък все едно съм на повикване и хвъчра като финикиец.

1. Препоръчвам ви да отделите малко време за ЛОМО изложбата на Лора и Александра. Дамите са наистина талантливи. Утре, вторник 15 юни, 1900h, във Френския институт.













2. Продължаваме визуалните изкуства с мода и джин, макар визуалната експресия на джина да е по-скоро следствие. Beefeater London Dress Code 80’s, студентите по мода от НХА и Pam Hogg ще ни припомнят защо хората полудяха по ню-уейва и новата романтика през 80-те.
В България Pam Hogg не се ползва с особена популярност, но Риана и Лейди Гага и уважават творенията. Saint Saviour също.  - На 17 юни от 20:30 часа, на гърба на НДК, вход свободен. Следва афтърпарти, където гореупомената Пам Хог ще се изяви в другото си амплоа - да пуска музиката, която ще е - логично - ню уейв. - 2300h, клуб Culture Beat.


3. Правим лекичко връзката през Пам Хог - Saint Saviour - Groove Armada - ParkLive Fest 2010.
От едно известно време ви надувам главите за предстоящото участие на GA на любимия ми БГ фест, и ето, че остават няколко дни. В петък, 18 юни, най-накрая ще ги видя на живо. Остава да видя някога и Interpol и вече нищо няма да ме спира при следващата депресия да се нагълтам с хапчета.
Не, наистина, чакам ги от мнооого време.Още повече, че ще вземат със себе си Брайън Фери и Ник Литълмор от Empire of The Sun. Oh wait, още една група, която трябва да видя на живо, преди да гризна дръвцето, ама за тях ще почакам доста.
В клипа Saint Saviour носи костюм на Pam Hogg, ето ви я и споменатата връзка.



В следващите дни ще можете да видите и Gotan Project и Morcheeba, за чиито нов албум писах наскоро. Проверете програмата на ParkLive за подробности.

петък, 11 юни 2010 г.

slightly off: Брет Андерсън е хубавец!

[6:55:02 PM] X: brett anderson
[6:55:11 PM] X: e hubavec !
[6:55:16 PM] X: priznavam kato muj
[6:55:18 PM] Lu: така е !

Eми така е! :D

Track of the day: Crystal Castles - Celestica

Миналия месец излезе втория албум на Crystal Castles, който не ме очарова особено и реших да не отварям пост за него. Това може и да е грешка все пак, слагала съм далеч по-лоши неща. А и това е единствената група, за която знам да си е кръщавала 2 поредни албума по един и същи начин.
Както и да е, Celestica е едно от добрите парчета в албума и заслужава да му се отдели внимание. За него ме подсети един ремикс на Bear In Heaven, който чух тази сутрин, но който не мога да поместя все още. Затова - оригинала, който и така си е достатъчно добър.


PS.: С тази песeн поздравявам себе си за новия темплейт. :)
A, и ако някой каже как да си оправя размера на изображението горе, нека сигнализира. Прегледах 2 пъти кога, все още не съм го открила.

Edit: Done. :)

четвъртък, 10 юни 2010 г.

3 in 1: Дилема

Днешното 3 в 1 не свързва песните тематично. Работата е там, че аз реших да се възползвам от услугата Fun Call, която български мобилен оператор предлага, и да си избера песен, която търсещите ме ще слушат, докато аз отчаяно си търся телефона в чантата.
От предлаганите се спрях на 3, но все още не мога да реша коя ще е най-подходящата. Хем да звучи по-масово, хем да не стряска, хем да издава рафинирания ми музикален вкус.
Огромната ми фенщина към Smashing Pumpkins дърпа към 1979, лежерността и ретро фийлинга на Make It Wit Chu накланят везните в нейна полза, но в крайна сметка непреходността, универсалността и класата на Bittersweet Symphony май ще надделее.
Всъщност на вас какво би ви било най-приятно да чуете, вместо сигнала свободно?

The Smashing Pumpkins - 1979 from marcos on Vimeo.




Bittersweet Symphony from Erik Koene on Vimeo.

сряда, 9 юни 2010 г.

Arcade Fire Concert at Théâtre Granada, Sherbrooke, QC, Canada

Стоя си аз, ям каков кекс и пия портокалов сок, освен това слушам и запис от последния лайв на Arcade Fire. Не си ги бях пускала от много време, добре че ми попадна тоя запис, та да си припомня колко са добри. Мислех да го оставя за утре, но 6-тото чувство ми подсказва, че утре ще има интересни неща и това ще забравя да го сложа.
Затова - enjoy!
























Setlist on June 8, 2010
1. Ready to Start
2. Month of May
3. No Cars Go
4. Haïti
5. City With No Children
6. Neighborhood #1 (Tunnels)
7. The Suburbs
8. Suburban War
9. We Used to Wait
10. Neighborhood #3 (Power Out)
11. Rebellion (Lies)
Encore:
12. Intervention
13. Modern Man
14. Keep the Car Running
Encore 2:
15. Wake Up

Както виждате, концерта включва доста стари неща, но и нови - скоро издадените Month of May и The Suburbs присъстват.
Кога ли и аз ще ида на подобен концерт...?
Слагам No Cars Go, щото е ебати яката. Линка е знаете къде.

Lady Gaga - Alejandro (new video)

Добих навика да представям новите творения на Гага и няма да се отмятам.
Каквото и да кажа, ще е безмислено. Нацитата ми харесват, фасетираните очила - не.
Клипа е доста гей с всички тези танцуващи мъже.И пак си е цял шорт - почти 9 минути. И пак Мадона е ползвана за шаблон. Песента е meh.

вторник, 8 юни 2010 г.

Track of the day: Neverending White Lights - Distance

Понякога си навивам на пръста, че дадена група трябва да бъде чута от всички и ако съм достатъчно убедена, работя усърдно по въпроса. Neverending White Lights е една от тези групи, затова ако някой още не ги е чувал - време е.
Още повече, че новия албум трябва да излезе скоро (каквото и да значи това) и аз подгрявам. А той, без съмнение, ще е прекрасен, както всеки от предните им.



lyrics

VA – Kitsuné: Gildas & Masaya TOKYO (2010)

Любимата ми серия компилации Kitsune има нещо като ново издание, което не е съвсем ново и не е съвсем издание. Това не е издание на серията Kitsuné Maison, a микстейп от основателите на лейбъла Gildas Loaec и Masaya Kuroki, който са подготвили на базата на своите пътувания до Токио.






















genre: VA, indiepop, electropop,

1. Softwar – Colour Flight
2. Jupiter – Starlighter
3. Two Door Cinema Club – I Can Talk(Moulinex Remix)
4. Logo – La Vie Moderne
5. Friendly Fires – Paris(Aeroplane Remix)
6. Phoenix – Lisztomania(Holy Ghost! Loves Paris Remixomania)
7. Munk – Back Down(Cut Copy Jackmaster Remix)
8. Pony Pony Run Run – Hey You(Crystal Fighters Remix)
9. Daniel Haaksman – Pobum Coco
10. Les Gillettes – Pompeii
11. Yelle – Qui Est Cette Fille?
12. Heartsrevolution – Cyoa(80Kidz Remix)
13. Jennifer Delano – Amsterdam(Riptide Remix)
14. Crystal Fighters – I Love London(In Flagranti Dub)
15. Classixx Feat.Jeppe – I’Ll Get You
16. The Virgins – Rich Girls(The Twelve Remix)
17. The Good Natured – Your Body Is A Machine(Zebra+Snake Rmx)

Казах, че не е съвсем ново, защото доста от нещата ги знам от предишни компилации на лейбъла или от други места. Оригиналите на парчета не са нови, но някои от ремиксите им са, така че все пак ми беше интересно да ги чуя. TOKYO продължава традицията Kitsune да е синоним на свеж електропоп и звучи като прекрасен саундтрак на едно интересно лято.



I'll Get You съм го пускала и преди, но е тоооолкова добро, че ще го пусна пак.



7.3/10

понеделник, 7 юни 2010 г.

Morcheeba - Blood Like Lemonade (2010)

Както в предния пост, това е 7-и студиен албум, този път за Morcheeba. Феновете обаче ще му се зарадват повече от предните по една единствена причина: тя се казва Skye.

genre: trip-hop, lounge, chillout, nu jazz,

1. Crimson (5:10)
2. Even Though (4:18)
3. Blood Like Lemonade (4:51)
4. Mandala (2:39)
5. I Am The Spring (3:26)
6. Recipe For Disaster (5:19)
7. Easier Said Than Done (3:41)
8. Cut To The Chase (4:18)
9. Self Made Man (5:09)
10. Beat Of The Drum (6:09)

Morcheeba, чиято движеща сила са братята Годфри, винаги е бил проект, който произвежда качествени звуци. Появата на Скай, която се отдели от формацията през 2002, обаче, връща оригиналния, автентичен и до известна степен олдскул звук на бандата. Все пак има-няма 10+ години не са толкова малко.



Обяснимо е, че звучат по същия начин. Все пак микстурата от жанрове, в която творят, не предполага голяма свобода и иновативност. Приятни женски вокали, галеща ухото акустична китара, малко (трипхоп) бийтове за фон, бас, catchy припев и ето ти рецепта за успех. Въпроса е всичко това да е сготвено умело, да си личи достатъчно музикална култура и идейност, доколкото е възможно.
Писах преди няколко дни за Kula Shaker, че ако продължаваш да тъпчеш на едно място, накрая си пробиваш дупка и потъваш. Май друго сравнение използвах, но също толкова оригинално и описателно, ха-ха.



Вероятно вече сте разбрали, че липсата на нови идеи и похвати ме е подразнила в Blood Like Lemonade. Така е, нищо ново, 45 минути приятни чил песнички, които нито ще ви накарат да се фиксирате на албума, но и не натоварват по никакъв начин. Морчиба са си класика, но честно казано аз им запомням само синглите. Другите неща в албумите им са сякаш пълнеж. Малко над средното, но някак си по тангентата на посредствеността. Все пак завръщането на Skye е радостна новина.

6.5/10

Припомняне - ще можем да се порадваме на Morcheeba на живо в третия ден на ParkLive Fest, 20 юни, неделя.

The Chemical Brothers - Further (2010)

7-и студиен албум от електронните легенди.
Чудна работа, хората издават EP-та с 10-15 песни, други издават албуми с 8. Шоо-бизнеса съвсем го подкара през просото.

genre: electronic, psychedelic, big beat, ambient

1. Snow 5:07
2. Escape Velocity 11:57
3. Another World 5:40
4. Dissolve 6:22
5. Horse Power 5:51
6. Swoon 6:05
7. K+D+B 5:40
8. Wonders Of The Deep 5:13

Наскоро ви пуснах Swoon, та сега ще пусна Dissolve:



Както стана модерно напоследък, всяка песен ще си има визуална опаковка, дело на Adam Smith и Marcus Lyall. Parlophone бяха така любезни да качат в ютубския си канал тийзър за всички клипчета. Не знам дали по принцип няма звук или проблема е в моя телевизор.



Като цяло албума не е нищо ново и неочаквано като звучене. Впечатление прави откровено психаделичната/ambient посока, в която The Chemical Brothers са задълбали - всевъзможни бипкания, пиукания, ехота и прочее космически звуци пълнят 52-те минути на Further. Друга разлика с предишните им албуми се състои в намаления обем на вокалните партии. И понеже е криза, за да спестят от гост вокалисти, дуото са решили сами да си изпълнят вокалните части, т.е пее ги едната втора от Chemical Brothers, Tom Rowlands. Само в Snow се появява някаква мацка към края, която очевидно не е Том Роуландс, но доколкото знам, не е и известна. Така както са го подкарали, най-много да е нечия роднина. И все пак, г-н Роуландс не пее зле. Пример:



Приличен албум, но пък и нищо изключително и иновативно.
7.2/10

събота, 5 юни 2010 г.

Track of the day: Broken Bells - Ghost Inside (new video)

Без коментар, не съм в настроение. Пък.

Няма бе. Как ще ви оставя без коментар.
Накратко: Кристина Хендрикс, която играе в Mad Men и Firefly, е поела ролята на разнежен андроид (<- бъгове в софтуера), който мечтае за курортна планета. Пътуването си обезпечава като плаща в натура, което обаче и изиграва лоша шега. В края на видеото, с визия, напомняща известен персонаж от Half Life (а де?), се появяват двамата члена на бандата. Оставят едрогърдия андроид на майната си и запрашват с мръсна газ да гледат "Сексът и Градът" - 234 част. Като цяло един доста приятен sci-fi клип. Май трябва да им преслушам и албума...

петък, 4 юни 2010 г.

Track of the day: Groove Armada - Look Me In The Eye Sister (new video)

Едно от най-запомнящите се парчета от Black Light - Look Me In The Eye Sister, вече си има и клип. Той е всъщност малко образователно филмче за DIY концерт.

Остават 14 дни. Wooohooo! <- hype hype hype

Groove Armada са официално най-слушаната ми група в last-a.
Благодаря ви за вниманието!

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Track of the day: M.I.A. - XXXO

Ръцете гореее, айде полудяхмееее!

The Twilight Saga - Eclipse OST (2010)

Oh happy day! Лийкна дългоочаквания от мен и от милиони фенки на поредицата саундтрак (моля забележете, правя разграничение чрез съюз!). Аз като фенка само на музиката към поредицата се бях хайпнала доволно и ето че днес имах възможността да проверя дали това вълнение си е заслужавало или не.

genre: VA, indie, alternative rock, folk

1. Metric – Eclipse (All Yours)
2. MUSE – Neutron Star Collision (Love Is Forever)
3. The Bravery – Ours
4. Florence + The Machine – Heavy In Your Arms
5. Sia – My Love
6. Fanfarlo – Atlas
7. The Black Keys – Chop And Change
8. The Dead Weather – Rolling In On A Burning Tire
9. Beck and Bat For Lashes – Let’s Get Lost
10. Vampire Weekend – Jonathan Low
11. UNKLE – With You In My Head (Feat. The Black Angels)
12. Eastern Conference Champions – A Million Miles An Hour
13. Band of Horses – Life On Earth
14. Cee Lo Green – What Part of Forever
15. Howard Shore – Jacob’s Theme

Вече ви представих песните на Muse и Vampire Weekend, така че продължаваме с нещо ново - нова песен от Флорънс. Разбира се, по-слаба е от някои хитове от Lungs, но все пак доста добра.



Моето мнение, и това на шепа руски учени е, че саундтрака е доста добър. Дори самия факт, че всеки изпълнител пише специална песен за саундтрака, му вдига рейтинга с една идея. Май и това ме гъделичкаше най-много - да чуя нов материал от любими изпълнители. Другото нещо, което ме кефи е, че Twilight платформата дава възможност качествената музика да стигне до ушите на много, ама много хора, които иначе не биха посегнали към нея. "Кощунство" биха възроптали някои; "Образование", бих казала аз. Всъщност аз нямам представа каква музика слуша средностатистическата фенка на вампирската сага; отделно от това повечето изпълнители са много по-популярни на Запад. Тук неща като Metric, Fanfarlo, Sia и Band of Horses ги познава сигурно 1% от населението. Излиза, че "Образование" не е най-точната дума, когато се говори за изпълнителите в саундтрака, но все пак аз съм доволна и на едно "Популяризиране".

Нова песен и от Bat For Lashes в кооперация с Beck. Резултата ми харесва.
Следва включването на UNKLE, който продължава звученето на Where Did The Night Fall, както и започналото там сътрудничество с The Black Angels.





Обективно гледано, саундтрака няма слаба песен. Всяка си следва каноните на жанра на изпълнителя. Въпроса вече е дали стила на същия този изпълнител ви харесва. Аз например не съм много по фолка и парчето на Band of Horses не ме грабна, но това не значи, че не са си свършили работата.
Като заключение мога да кажа, че 3-тата част на Twilight серията затвърждава концепцията за скапан филм с добър саундтрак.

7.6/10

знаете откъде да си го намерите :)

сряда, 2 юни 2010 г.

Kylie Minogue - All The Lovers (new video)

Последния един час умът ми е зает с казуса дали фризьорката окепази прическата ми или не. За да се разсея от тези мрачни терзания, реших да се отдам на нещо по-неангажиращо и продуктивно, а то именно е кратък анализ на новото видео на Кайли Миног. Представям на вашето внимание пор... видеото:



Честно да ви кажа, не бях виждала такава оргия от "Парфюмът" насам. Именно този шедьовър на Тиквер изникна в главата ми, когато видях купчината от тела, гънещи се в сластни джижения и упражняващи дейности, които носят етикет "червена точка 13". Разкъсаната рокля на Кайли и позиционирането и в центъра на човешката пирамида също е препратка към заключителната сцена, в която Жан-Батист Грьонуй бива разкъсан от обкръжаващите го хора, след като си изсипва цялото шишенце с Парфюма. Поведението на участниците в клипа е съпоставимо с реакцията, която Парфюма предизвиква - още в първите секунди на All The Lovers виждаме как всички хора се събличат и почват да интимничат без видима причина. Припомнете си сцената, в която щяха да екзекутират Грьонуй:














Наличието на толкова животински архетипи във видеото може да ви наведе на мисълта, че това е порно с животни (т.е. хората се натискат, а наоколо има животни), но бихте се излъгали. Белият кон е символ на мъжеството и издържливостта, докато белите гълъби олицетворяват мира, разбирателството и любовта. Те са и алегория за една друга концепция, която е подсказана в самото начало чрез белия надуваем слон, а тя е именно идеята за белия прах!

В заключение мога да кажа, че това е един доста гейски клип, но наскоро гледах друг, който тотално ми разби всякакви скали, така че ще погледна на този със снизхождение.

P.S.: Ако някой желае да види гейския клип - нека ми сигнализира. :)

Kula Shaker - Pilgrim's Progress (2010)

Когато ми попадна настоящия албум, се почувствах сякаш някой е извадил скелет от гардероба. Дръпнах го с предубеждение и лек трепет някъде около дванадесетопръстника,  защото последното, което помнех от Kula Shaker, беше Mystical Machine Gun, а то си е жива класика. Повече от 10 години съм живяла в заблудата, че групата се е разпаднала безвъзвратно. По-информираните от вас, разбира се, ще ми се смеят. Така е, никой не е перфектен, макар аз да съм адски близо.

genre: britpop, indie, psychedelic

01. Peter Pan R.I.P
02. Ophelia
03. Modern Blues
04. Only Love
05. All Dressed Up (And Ready To Fall In Love)
06. Cavalry
07. Ruby
08. Figure It Out
09. Barbara Ella
10. When A Brave Needs A Maid
11. To Wait Till I Come
12. Winter’s Call

Та така, събрали са се още 2004-а, издали са трети албум 2007-а, и сега Pilgrim's Progress е четвъртият. Не знам дали само на мен ми се струва, но не са мръднали ни на йота от някогашното си звучене.

Лирическо отклонение: тва българския е ебати езика. Двойното отрицание винаги ме е дразнело. Както казва една приятелка по казуса с отрицанията "е, два минуса правят плюс!".

Та за Кула Шейкър - албума е всичко, което можете да очаквате от тях; без изненади, без криввания, пълна праволинейност. Това по принцип не е чак толкова лошо само по себе си; лошо е когато не си променяш звука с десетилетия - това те носи лекичко и плавно по течението на безличието и накрая те запраща на майната си.



Не бе, не че албума е лош, нерде бандата (за обложката тактично ще замълча). Просто не предлага нищо ново. Който това го устройва - приятно слушане!

6.4/10

вторник, 1 юни 2010 г.

How To Destroy Angels - How To Destroy Angels EP (2010)

Излезе дългоочаквания дебют на Трент-Резнърската-плюс-хубавата-му-жена-и-още-1-човек формация How To Destroy Angels. Звукът е хем NIN-ски, хем съобразен с последните тенденции TM, като резултата е очарователен. И обложката е жестока.

genre: post-industrial, electronica, ambient, female vocalist,

01 “The Space In Between”
02 “Parasite”
03 “Fur-Lined”
04 “BBB”
05 “The Believers”
06 “A Drowning”

Батко Резнър е известен със своята щедрост и либерално отношение към свалянето на музика, и това не са само слухове. От днес EP-то може да се свали от официалния сайт на групата, а после - ако ви хареса - можете да си го купите и от магазина от 6 юли.
Клипът към The Space In Between вече съм го слагала, затова - другото ми любимо парче от EP-то - Fur-Lined:



Нещо не ми идва музата да коментирам, пък и ще прочетете критики на доста други места, така че - толкова от мен.

7.6/10
Както казах, можете да го свалите от официалния сайт на групата или оттук, примерно.

Trentemøller - Into The Great Wide Yonder (2010)

Anders Trentemøller, Trentemoller или Trentemoeller, е музикант/продуцент от Дания, с чието творчество вероятно са запознати по-минимал ориентираните от вас. Идеята за постния минимал обаче свършва дотук - Into The Great Wide Yonder е малко изненадващ албум, който е доста по-богат инструментално, емоционален, по-разнообразен стилово и смея да кажа доста приятно отклонение от това, което съм свикнала да чувам от него.

genre: minimal-tech, chillout, electronica, shoegaze

01 The Mash and the Fury
02 Sycamore Feeling
03 Past the Beginning of the End
04 Shades of Marble
05 …Even Though You’re With Another Girl
06 Häxan
07 Metamorphis
08 Silver Surfer, Ghost Rider Go!!!
09 Neverglade
10 Tide

Тук, подобно на We Fell To Earth, се забелязва една специфична атмосферичност и доста носталгичен краутрок момент, изразен главно чрез китарни рифове, които... са си от истински китари. Ако дуото Trentemoller + китари нещо не ви се връзва, предлагам да изгледате/изслушате разкошния първи сингъл от Into The Great Wide Yonder - Sycamore Feeling:



Забелязвам една тенденция електронните артисти да се преориентират към творенето на една доста по-смислена, композиционно издържана и емоционално богата музика, което мен лично изключително ме радва. Слушайки Into The Great Wide Yonder, китарите, вокалите, пианото... чукчетата сякаш удрят струните не на пианото, а на онова нещо, дето се намира някъде из гръдния кош.

7.9/10

Платено съобщение: Фалйоу Ми Он Фейсбука!

От едно известно време срещам затруднения в опитите си да ви информирам качествено за новите излезли неща, тъй като около половината от постовете ми, съдържащи линкове към албуми, биваха стигнати от дългата ръка на правосъдието(?). Т.е. blogspot получават оплакване и автоматично премахват поста ми, връщайки го в състояние на draft. Аз леко почнах да се изнервям от това положение, тъй като осъзнавам, че е много по-лесно след като прочетеш ревюто да кликнеш линка, не да се почне едно дъъълго дирене из торенти и сървъри, или в краен случай читателят да ме пита за линк, да чака да му отговоря, после да го изтегли и прочее. Процедурата става дълга и интереса към дадения ревюиран материал - логично - се изпарява.


















Един любезен мой читател (благодаря ти! :) ) наскоро ми подхвърли идеята да си направя туитър акаунт, в който да публикувам ревютата + линковете. Това е една удачна идея, но аз по принцип мразя разни твърде социални "социални мрежи". Както и да е, преглътнах тази своя неприязън, но се сблъсках с друга пречка - интерфейса на туитър ме дразни доста, така че реших да се насоча към другия логичен избор - сурат тефтер. Опасявам се от дублиране на съдържанието, но на този етап го виждам като най-лесния начин да продължа своята корсарска дейност без блога ми да страда от това.

Засега го има само като страница, която вероятно ще доизкусурявам и попълвам когато не ме мързи толкова, но предполагам ще изпълнява основната си функция без затруднения.

Бутончето е долу вдясно, под снимките на хубавите хора, които следят блога.

Благодаря ви за вниманието!

Ваша Lu

1-и юни е денят на детето!

Винаги ми е било странно как третират децата като отделен вид едва ли не. Те са просто хора, само че по-млади. Ако се случи да общувам с дете винаги се старая да видя зрелия човек, който то ще стане един ден, а когато говоря с по-възрастен - да видя детето, което е бил някога.

Мъдри мисли от една картичка и от брат ми, който има проблясъци от време на време:

Inside every old person is a young person wondering what the hell happened.

Да празнуваш деня на детето е инфантилно!




PS.: ЧРД, Тони! :*