вторник, 30 юни 2009 г.

Modeselektor + Apparat = Moderat

...и аз съм тотално очарована. Колаборацията между 2-ма (или 3-ма, Modeselektor всъщност са 2-ма души) от най-големите берлински музикални таланти на елктронната сцена, даде очаквано добър резултат. Moderat е излязъл на 11 май доколкто знам, и е страхотен албум, в който се усеща по равно музикалното влияние на всеки от участниците.

Ако не знаете кои са Modeselektor и Apparat, препоръчвам ви непременно да го узнаете чрез предоставените линкове. А за останалите имам няколко ръждясали пирони:



...и един чудесен албум, който се намира лесно. ;)

Edit след n-брой слушания: ебаааааахмааааму и албум, страхотен е!!!

Писна ми

... от знойни жени с преливащи телеса по клиповете, които не смеят да се раздвижат повече от позата "пишка ми се", за да не им изхвърчи гъза или силикона следствие действието на центробежни сили. Музиката е за танцуване!
Писна ми от перфектни хора с каменни лица по клиповете. Искам да виждам нормални хора. И без тва по улиците и заведенията е пълно с толкова красиви хора, че чак писва. И по телевизията да ги гледам ми идва в повече. :D

Затова - хубава музика, с клип с танцуващи хора, и най-важното: нормални!

понеделник, 29 юни 2009 г.

Малко долнопробен български комерс

Няма само издържана музика да пускаме, я! :D

След като светнах един колега за "Няколко кила", той ми върна жеста с долната песен. Всъщност замисъла е добър и ако се поошлайфа малко ще стане добре. Левъла обаче засега е лоу.


Случайно да ви напомня това?


Random trivia: носят се слухове, че Килата си е правил операция на гласните струни, за да изкара тоя глас. Криско от своя страна е дете на родители, завършили Националната Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров". Интересно.

събота, 27 юни 2009 г.

Редно е да споменем... Bat For Lashes

Не ми го побира ума, защо досега не съм направла пост за нея. Не че е не я знам, но все си мисля, че за известните имена не си струва да се пишат постове, щото хорат ги знаят. Не че не съм го правила де...
И така, Bat For Lashes е Наташа Кан, родена на 25.10.1979 в Брайтън, Англия от майка англичанка и баща пакистанец. Завършва музика и визуални изкуства в университета, но започва работа като учителка в училище за медицински сестри (?). Именно там започва дa пише материала за първия си албум Fur and Gold, който излиза на 11 септември 2006. Другото, както се казва, е история и Наташа получава признанието, което заслужава.
На 6-и април излезе втория и албум Two Suns с първи сингъл Daniel:



Има нещо много кейтбушовско и аниленъкско в нея; страхотна е.



петък, 26 юни 2009 г.

Summertime!

Аз съм вече на морето (т.е. вкъщи) и вече усещам the good life. В тая връзка малко ще разредя постовете, но съм сигурна, че на никой няма да му направи впечатление.
И за да ви предам малко от лятното настроение, което цари в града:любимата ми песен на Mo' Horizons - Ay A Nama. :)

вторник, 23 юни 2009 г.

Hex Sofa от японеца Nosigner

Голяма фенка съм на Япония и всичко японско. Особено на японския дизайн. Също така съм и любител минералог и си умирам за всякакви кристали. От горните две следва че като видях следния диван обелих очи като пепелници.

Някакъв японски пич, който се е кръстил Nosigner е направил канапе, вдъхновено от перфектната форма на хексагонален монокристал. Хвала на такива люде!



Искам такъв ♥

Виж още неща на Nosigner тук.

Golden Brown през годините

Да не се бърка с Black&Gold. Golden Brown си е чиста класика, изпълнена за първи път от The Stranglers през 1981. В автобиграфичната си книга вокалистът Хю Корнуел заявява , че песента е едновременно за хероин и някакво момиче, като и двете му помагали да си прекарва приятно времето. Хм.



През 1997 Omar прави кавър, който е доста читав btw и се намърдва някъде в top 40. Разбира се, не може да се сравнява с оригинала, който става тотален хит и е в топ 10 по цял свят.
Както и да е, когато излезе доста го слушах, бях си го записала на касетка от радиото, ехааааа. :D


И защо всъщност се сетих за Golden Brown? Защото тия дни чух долната песен на Frankmusik. Не е точно кавър, но е доста близко.

понеделник, 22 юни 2009 г.

Artist of the Day - Black Ghosts

Black Ghosts са двама британци: Theo Keating и Simon Lord. И двамата преди това са работели в други проекти - The Wiseguys и Simian. Wiseguys са сравнително популярни - няма как да не сте чували Ooh La La, а Simian в следствие се трансформира в Simian Mobile Disco, които също са сравнително известни на мейнстрийм сцената и са доста приятна банда.
Но говорехме за Black Ghosts. Двамата се намерили през интернета, не знам как точно, но натрупали доста съвместно направен музикален материал преди да се срещнат на живо. Едноименния им дебютен албум излезе на 8 юли 2008. Пилотния (споменах ли, че това определение адски ме дразни) сингъл Repetition Kills You е с гост вокал Damon Albarn(всички знаем кой е той...нали?), а Full Moon е в саундтрака на покъртително тъпия Twilight.
Преди албума обаче издават EP Anyway You Choosе To Give It, която я има и в албума. След като я чух няколко дни не ми излезе от главата. Напрвао ме омагьоса тая песен :D






Бонус: не се стърпях да не я сложа. :)

неделя, 21 юни 2009 г.

Park Live Fest 20.06.09 - it was amazing

Феста надмина очакванията ми. Направо почвам по същество:

Отиваме към 3, щото в програмта пише, че почва от 3. Казват ни - ще пускаме не по-рано от 4. Мотахме се 1 час на жегата. Купихме си билети на влизане (няма да се впускам в обяснения колко е малоумно да не продаваш билети за събитието предния ден).
Заварихме празен колодрум с не повече от 20 човека, които нараснаха на може би 40 в следващия 1 час. Gaz Cobain се оказа егати хипито, като в сета му преобладаваха индийски мотиви. Мисля, че всичко на всичко хванах 3 песни, 1 на Talvin Singh, 1 на Wolfmother и 1, която така и не се сетих чия е. А, да, и в началото пусна Бийтълс - All You Need Is Love.


След това - Crazy P, за които вече споменах, че са Crazy Penis. Много, много приятно изненадана останах; мацката, която беше към 40 май, се раздаде на 100%. Не знам само кой кого имитира: тя Рошийн Мърфи или Рошийн - нея. По-вероятно е първото.

После се появиха Phuture Shok. Ние тях си ги знаем, нищо забележително - пяха 1/2 час сносни песни и това беше.

Plaid разцепиха. А дъжда разцепи нас. Обещаха светлинно шоу - и го дадоха. Бая светкавици имаше, а аз лично бях все едно полята с кофа вода. Беше забавно. Малко преди да почне да вали забелязахме Andy Barlow в тълпата, който също седеше пред сцената и се кефеше на Plaid, и като едни истински групита побързахме да се снимаме и да полафим с него. Оказа се адски земен и чаровен пич, аз малко си оплетох езика заради покачения адреналин, и сега като се замисля съм приказвала някакви глупости и съм направила една от най-идиотските си физиономии. Той не остава по-назад:

A Plaid са забележителна банда.

И накрая - това, което чакахме всички, се случи. Мисля, че изпълнителите се накефиха наравно с публиката. Получи се страхотно, като изключим техническите неизправности, които са май задължителни за събития в България. Показателно е, че Andy на няколко пъти идваше до публиката и даже се хвърли. Е това се казва да те носят на ръце. :D
Тъпото беше, че точно пред него бяха сложили някаква тонколона и едвам се виждаше.

Басиста и той беше доста свеж

A Lou Rhodes беше фантастична


И за финал - прежалих се да изснимам Gorecki вместо да подскачам и да пляскам:

събота, 20 юни 2009 г.

Park Live Sofia за днес

Мислех си да пускам за всеки ден от феста какво си струва да се види и защо, обаааче след като ще ходя само днес, реших да не се нервя, като си припомням разни хубави неща на изпълнителите, които ще изпусна. И така - програмата за днес.

Gaz Cobain - от FSOL. Самостоятелно нямам абсолютно никаква представа с какво ще ни изненада.

Crazy P всъщност значи Crazy Penis - цензура, сами разбирате. И са една прилична група всъщност.



Phuture Shock - достатъчно известни са в България, мисля. Всички (може би не всички) помним когато това излезе 2002 (аз лично бях wooow, това в България ли е правено)



Plaid ...са ми малко твърде ambient, но сигурно на живо ще са много въздействащи.


И накрая звездите на вечерта - Lamb. Не съм си представяла, че ще гледам Lamb на живо един ден. Легендарна и много любима група, друго не знам какво да кажа.

петък, 19 юни 2009 г.

Исторически live изпълнения - Portishead

Днес си взех последния изпит в живота. Поне така предполагам, нямам намерение да карам второ висше или друга магистратура. За докторантура нямам мерак.
В тази връзка ми е по-скоро криво и носталгично, отколкото радостно. Де да знам...един важен период от живота ти свършва, почва друг... *въздишка*

И така, като ще е меланхолия, няма нищо по-добро от Portishead. Всъщност те имат и други исторически live изпълнения, но това ми е любимото.

четвъртък, 18 юни 2009 г.

Не ми се учи...танцува ми се! На Artful Dodger.

Нищо ново, стара съм за тея работи вече. Да ме прощават Ойлер и Верещагин, но няма да им обръщам повече внимание.
Ще обърна внимание на Artful Dodger, които заемат много специално място в сърцето ми, още от 7-и клас.
Е няма друга толкова мелодична и енергична музика! Каквото и да направят винаги излиза добро и винаги ми става леко като го слушам (с изключение на няколко песни, които са твърде емоционални).
И тъй, първата ми среща с тях беше чрез това долното (тук забелязваме и прохождащия Craig David):






А кой виждаме тук? Кака Мелани Блат от All Saints.


Много жалко, че скоро не са издавали нищо.

Music's all around

През по-голямата част от живота си винаги съм се чувствала много самотно в музикалните си търсения. Има моменти обаче, когато отнякъде издайнически се промъква някакъв звук и аз вече не се чувствам такъв музикален отшелник.

Хубаво е например от съседния блок да чуеш това:


Или от мърлявото кафе на 4-ката да се носи това:


Не е толкова зле положението значи. Особено през последните няколко години. Макар че вчера цяла вечер слушах от съседния блок оперни римейкове на избрани чалга хитове. Тия хора на какво ги учат в Академията бе...?

сряда, 17 юни 2009 г.

All time favs: 3 Libras

Егати гадния ден. А е още само обяд. >:(
За успокоение ще си пусна любима песен на любима група. Междувременно ще споделя с вас още 2 интересни нейни версии.

Първата е mix на Massive Attack


Втората е акустична версия от 2001


А оригинала е тук.
Колкото до значението на песента:

Keenan shed some more light on this song in their aMotion DVD, where he explained that this is a song about parasitic-like people seeing something different or special about a person. Instead of nurturing that quality or helping that person grow, the "3 Libras" feed off of the energy in a bad way instead of using it for good.
On aMotion, Keenan also mentioned that he wrote the song for about 9 or so people in his life that have birthdays around the same time, hence the name "3 Libras." He titled it so the people with the Libran birthdays could battle it out to figure who he wrote the song about.


Що така бе, г-н Кийнън, везните не сме лоши хора, даже напротив. :)

вторник, 16 юни 2009 г.

Röyksopp ft Robyn - The Girl & The Robot, 2nd single

Както си и мислех, 2-я сингъл е The Girl & The Robot. You Don't Have A Clue не беше достатъчно радиофонична, иначе щях да заложа на нея.

Artist of the Day - Little Boots

Малко се поококорих, когато и прочетох името за първи път. Все пак, какво за Бога е това име - малки ботушки? Оказа се, че на латински това се изговаря като Caligula. Оттам именно и тази млада мома англичанка си е взела името. От филма де. Иначе се казва Victoria Hesketh и ми е наборка. Ще ми се и аз да правех такива неща, чувствам се доста изостанала и заблудена. :D





and this one got me stuck on repeat

понеделник, 15 юни 2009 г.

Everybody's free (to wear sunscreen) in the lawless swamp of cyberspace

Наскоро в хороскопа си прочетох, че трябва да дам почивка на тялото си, в противен случай то ще саботира всичките ми планове като се разболее. Егати взаимоотношенията. Винаги ми е била любопитна връзката дух-тяло, и колкото повече мисля, толкова повече стигам до заключението че тялото е не повече от едно превозно средство, кола да речем, в което духът се вози за един сравнително дълъг период от време. Всеки си има кола. И всеки е редно да се грижи за нея, да я чисти, да я поправя, да сменя маслото, да зарежда гориво. Инак колата просто няма да му върши работа.
Всъщност мисълта ми беше, че тялото ми наистина взе нещо да недоволства и може би трябва да му дам почивка - от физически и най-вече ментални натоварвания. Това е лукс, който обаче не мога да си позволя сега и като нищо тия дни да се разболея. Психосоматиката все пак не бива да се подценява.

Затова, мили хора, щадете си телата, грижете се за тях и им се радвайте - it is the greatest instrument you'll ever hold, както се казва в долната песен:



lyrics

Сега ще ви кажа нещо, което не знаехте. За горната песен се смята, че е слово на Кърт Вонегът пред випуск '97 на Масачузетския Технически Университет. Дълго време и аз смятах така, обаче нещо ме човъркаше и се съмнявах. Проверих и се оказа, че това всъщност е статия на някаква журналистка Mary Schmick, публикувана в Chicago Tribune през 1997 (оттам и Ladies and gentlemen of the class of '97). Кой тогава е измислил дивотията с Кърт Вонегът? Оказва се, че скоро след публикуването на статията писмо с текст нейното съдържание започва да обикаля имейлите, отбелязана като реч на Вонегът. Авторът, разбира се, е неизвестен. По случая Г-жа Шмик обвинява "the lawless swamp of cyberspace", а Вонегът от своя страна обявява киберпространството за "spooky". То наистина си е.

Новата седмица започва тематично

Тая нощ някакви влакове насън... Варна-Балчик, Балчик-Плевен, Плевен-София и обратното, с всички прилежащи подробности... Те това е trains in the night.
Както и да е, мотрисите и вагоните нощем са страшнички.
Опитайте се да познаете кой се качва в метрото в началото. ;)



След тази хубава и неспокойна песен ви желая хубава и спокойна седмица.

неделя, 14 юни 2009 г.

Random thought bullets

Нещо пак ме удари философската вълна и стартирам нова серия постове, в които ще помествам цитати, които са ми направили впечатление. Така или иначе задачите по съпромат са твърде дразнещи и търся как да се разсейвам. :D

Защо все така се случва – да обичаме повече завръщащите се, отколкото онези, които винаги са си били до нас? Защо масовата публика си припада по “герои” като известните футболисти, холивудските звезди и прочее рожби на медиите? Отговор на тези въпроси се опитва да даде най-добрият ученик на Фройд – Карл-Густав Юнг, който доказва съществуването на така нареченото “колективно несъзнавано”. То е познато още на окултните учени от Средновековието и по-рано, които го наричат “колективен дух”. Несъзнаваното, според Юнг, обема всички приказки, митологии и “архетипове” (основни, ключови мисли и модели). Те определят почти изцяло нашето поведение. Например притчата за Блудния син обуславя обичта ни към завръщащите се. Митът за героя Гилгамеш пък има пряка връзка с успеха на рекламни послания като “Койту ни играй, ни пичели.” И тъй нататък. Най-важното и най-истинското, което ни кара да постъпваме по един или друг начин, не се вижда. Както ако промушиш пръсти през дупките на плътна завеса. Пръстите се движат, а дланта, която се разпорежда с тях, остава незрима. Всъщност колко от истински важните неща са видими?!

Г. Календеров

Paris, je t'aime

Не, не Paris Hilton.
Париж, който е синоним на арт, романтика, култура, мода и нощен живот. Париж, за който много американци си мислят, че е столицата на държавата Европа. И той е, в известен смисъл...





събота, 13 юни 2009 г.

Artist of the Day - Kish Mauve

Голямо търсене беше за тия. Направо прерових интернета. Накрая един познат ми прати линк (мерси, tux ;)) към така търсената Modern Love.



Всичко започна миналата година от една брошура на някой ot gsm операторите (не помня кой точно беше). Та тогава си избирах нов телефон и разглеждах SE като предпочитана марка (в последствие си избрах една Nokia, нооо така става в живота - каквото планираш и каквото става - нищо общо). Та на повечето модели SE с mp3 плейъри на дисплея пишеше една и съща песен: Kish Mauve - Modern Love. Стана ми чудно, какво аджеба е това. Те това горното се оказа. Разтърсих се за още



Pretty catchy, isn't it?
Разтърсих се и свалих всичко, което намерих, а то е 6-7 песни + ремикси.
Оказа се, че именитата Two Hearts на Kylie в оригинал всъщност е тяхна. Ей кви неща прави славата с продажбите...
Както и да е, Kish Mauve се оказаха една доста приятна банда и аз все още си ги преслушвам с кеф.



свали оттук

На живо от бъдещето

Все се каня да я тупна тая къща тук, все забравям. Ама вече е крайно време, защото е едно от най-невероятните неща, за които съм писала/виждала.



Лудница, лудница ви казвам! И все се намира някой да изтърси, че "тва нещо е грозно". :|



повече инфо и снимки: тук

петък, 12 юни 2009 г.

My super chilled retro-trance sunset mixtape

Държа да отбележа, че си спестих няколко епитета в заглавието. :D
Реших да посъбера някои стари, но любими неща.


1. Sebastien Leger Feat. Gia Mellish - Hypnotized
2. Solid Sessions - Janeiro
3. DJ Tiesto - In My Memory
4. Paul Oakenfold - Southern Sun
5. Andain - You Once Told me
6. Holden and Thompson - Come To Me
7. Libra presents Taylor - Anomaly (Calling Your Name)
8. BT - Remember
9. Chicane - Saltwater
10. Orbital - Halcyon & on & on

изтегли оттук

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Не ми се учи!

...танцува ми се!

Ей така, като анимираната Agyness Deyn.




PS.:Трябва да разредя малко постовете, бълвам ги като поточна линия...

От Полша с Любов: Goloka

Нека ви отведа във вечната обител на Кришна, в хиндуисткия еквивалент на райската градина, в света на кравите и звездите - Goloka (от санскрит go - крава или звезда, loka - свят или планета).

След като изяснихме етимологията на думичката е време да видим какво значи на практика.



С Goloka се сблъсках случайно в началото на годината и мигновено се влюбих. Дали заради секси гласа на Кася, дали заради хипнотизиращите органични звукови структури, дали заради музикалния гений на Пийт Хейууд или заради всичките заедно, те ми влязоха доста под кожата.



А защо от Полша ли? Ами прелестната Кася е полякиня.


Lovely, isn't she?



Ако някой се заинтригува и не може да намери албума Afterglow, нека пише - с радост ще го предоставя. :)

Алиса в страната на оnline пазаруването

Пиша този пост, понеже онзи ден най-накрая се сдобих с едни неща, които бях поръчала началото на феврувари. Изхабих доста нерви в процеса, но сега като си мисля за това е почти толкова смешно, колкото и дразнещо.

Всичко започна януари, когато аз като една побъркана на тема шопинг и прекарваща голяма част от свободното си време в обикаляне на онлайн магазините жена, попаднах на един сайт. Сайтът няма да го споменавам, той отдавна е затворен, това беше и причината да се спра на него. Тааа предстоеше затваряне на въпросния сайт и всичко беше резнато с 60-80%. Просто не се сдържах да не се възползвам и така си заплюх ето тези 2 неща:





Наточих зъби аз и реших да поръчвам. Споделих с една приятелка и тя се присъедини със същата поръчка, само че Nike. Имаше един проблем, обаче - доставяха само в UK. За щастие, имам една добра приятелка, която тогава работеше в Англия и се разбрахме да ги доставят на нейния адрес, а тя да ни ги прати, или да ги донесе като се прибира насам. Също така се разбрахме да ги доставят до работата и, понеже по цял ден е там, а в квартирата нямало кой да ги получи. Всичко хубаво, поръчвам, плащам през Paypal и зачаквам да пристигне. След 2 дни въпросната ми приятелка ми казва, че напуска работа. Успокоява ме, че все някой ще приеме поръчката и тя ще мине да я вземе.
Чакам, чакам, чакам. След седмица получавам мейл, че поръчката ми е изпратена. Чакам, чакам, чакам. Минава седмица. Нищо. Минават 2 седмици. Нищо. Започвам вече да се изнервям. През главата ми минават всякакви варианти - от объркан адрес до отмъстителни шефове. Така в чакане мина 1 месец. Приятелката ми ме уверява, че нищо не е пристигало. Сайтът вече е затворен от 2 седмици и е оставена благодарствена бележка и мейл и телефон за контакт. Пиша аз на мейла да питам какво става. Няколко дни няма отговор. Пиша пак. Нищо. Така 2 седмици минават в чакане. Накрая решавам да звънна да говоря лично. Отговаря ми телефонен секретар. Вече започвам да отписвам поръчката и да псувам всички замесени. Така в един хубав ден разбирам, че мога да пусна иск за отмяна на транзакцията, до 45 дни след плащането (Бог да поживи Paypal). Това става на 44-я ден. Задействам процедурата и чакам, като прилежно съм обяснила всички обстоятелства. След 2 дни получавам отговор от въпросния сайт, явно що се отнася до бъркане в джоба са много бързи. В отговора пише, че пратката ми е изпратена на 14-и февруари и е получена, като доказателство представяли документ от Parcelnet Couriers. Хванах се за главата - та те ми бяха писали, че поръчката ми е изпратена на 18-и. Отговорих и завърших с "it's clear you're lying!". Трябваше да минат още няколко дни, докато дойде време да ескалирам спора в Paypal claim, т.е. Paypal да започнат собствено разследване и да решат изхода на спора. В деня, който мислех да сторя това ми звъни тая моя приятелка и ми казва, че нещата са пристигнали. Казах ли, колко Paypal са ми се издигнали в очите?
Но веселбата не свършва с това. Давам адресите, на които тая мацка да ми прати нещата. Вика ми "Колко пари да отделя за shipping?" - "Не повече от 10 паунда на поръчка, т.е. 20 паунда,прати ги поотделно за да ги таксуват като малки пакети, не колети." Звъни ми на следващия ден - "Ама те ми искат 35 паунда!" - "Как ще ти искат 35 паунда бе, аз си поръчвам обувки от ASOS за 4 паунда доставката?!" - "Оф, аз не разбирам, ще ги оставя на Мими (съквартирантката и, също българка) да ги прати, тя праща по-често и е по-запозната. Аз и без това се изнасям и няма да имам време.". Въздъхвам и вдигам рамене. На следващия ден пак ми се звъни: "Оставих нещата, адресите и пари на Мими, до края на тая седмица ще ги прати.". Най-накрая! Още не мога да повярвам, обаче. И пак се почва едно чакане. 2 седмици. Пак звъня - "Кво стана бе???" - "Ами не сте ли ги получили?" - "Е не сме, щом ти звъня!" - "Hold on, ще звънна на Мими."
На следващия ден пак ми се звъни. "Бясна съм, Мими е изхарчила парите за пощата, щото го била закъсала". 0_0 Не знам да рева ли, да се смея ли. Продължава:" Аз се прибирам на 3-и, ще ти ги донеса направо".
И така, прибра се момичето и ми ги донесе.

И така, какви са изводите?
1) Пазарувайте от проверени сайтове;
2) При възможност винаги плащайте с Paypal;
3) Искайте да ви ги доставят до вас и избягвайте съдействието на познати;

сряда, 10 юни 2009 г.

Morning becomes eclectic with M83

Тази сутрин се събудих с нещо много хубаво и реших да споделя. Един познат ми прати линк към тия live изпълнения на M83. Доста по-atmospheric са от албумната версия, струва си да се чуят. При добро желание можете да издирите и другите. :)





Хубав и спорен ден от мен!

вторник, 9 юни 2009 г.

Neat Chiptunes

Тия дни се присетих за един агент, с който се сблъсках, когато бях в гимназията.
Когато бях във Франция през 2002-а си взех едно гейм списание от тамошните. На диска имаше папка нещо от сорта "music by our fans" и съответно няколко трака на тоз въпросен пич. Интересното е, че явно го тресе някаква модерна шизофрения и се подвизава под 3 имена: Radix, Mosaik и Rymdlego. Сравнително трудно стана с търсенето в youtube, понеже има някаква македонска група Mozaik, някакви хипхопъри + сръбска рок група Radix и какво ли още не. Накрая минах през официалния му сайт (?) и оттам се пренасочих. Като цяло музиката му е доста специфична и ще се хареса на малко хора, но лично аз съм имала моменти, в които ми се слуша точно "бип-бип" и "пиу-пиу"; напомня ми за игрите от Атари-то. :D

Това е първото нещо, което чух от него (Mosaik - Rubik)


Иначе се оказва е правил и неща като





Повечето неща могат да се преслушат и свалят оттук (клик на thumbnaila отдясно за преглед)

понеделник, 8 юни 2009 г.

ура ура ура!

Едни познати са спечелили конкурс за multi-storey building на Benetton в Техеран! :D



I can't sleep tonight

...cause I want you



Кой би предположил, че Phats & Small могат да правят и такава музика...
Бийтът напомня доста Teardrop, не мислите ли?

неделя, 7 юни 2009 г.

The Cinematic Orchestra

Уфффффффф... толкова много талант, че чак боли. Ако в Рая пускат музика, сигурно е тяхна.









Исторически live изпълнения - Fiona Aplle & Elvis Costello

Това изпълнение е чиста магия. Разтрепервам се всеки път като го слушам. Едва ли някой е предполагал, че I Want You може да бъде по-добре изпълнена от друг, освен г-н Costello. Но ето, че е станало. Г-ца Aplle няма да я коментирам; може би всичко, което може да се каже за нея, е казано вече. А може би мога да кажа и още, но в някой друг пост.



lyrics

оригинал

събота, 6 юни 2009 г.

От Русия с Любов

Когато стане въпрос за руска музика, в съзнанието ми изникват преди всичко имена като Филип Киркоров, Ала Пугачова, ЛЮБЭ, ТаТу и някои незначителни имена, които съм обърсала покрай Евровизиите. Като цяло си мислех, че братушките хич ги няма в музикално отношение. Което разбира се, едва ли е вярно - в най-голямата по територия държава няма как да не се прави нещо качествено. Само дето аз не бях попадала на него досега.
Като се замисли човек, в родна България има доста добри неща, дето сме къде къде по-малки, какво остава за Русия.

И така, моят поход за добра съвременна руска музика започва с Everything Is Made In China. Може би и вашият.



В Wikipedia пише следното:
Their music draws on influences such as Mogwai, Broken Social Scene, The Most Serene Republic, Radiohead and Smashing Pumpkins. The band's music has minimalistic melodies while experimenting widely with vocal, electronic and instrumental samples in a manner reminiscent of Sigur Rós.
Не знам за вас, но аз като прочета подобно описание и започват да ми пърхат пеперуди в корема, пулса ми се учестява и почвам да се изпотявам.



петък, 5 юни 2009 г.

Wardrobe Update

Не мога да се сдържа и да не се похваля с последния си outfit:

Малка черна рокля Zara

+
Obi belt ASOS

+
10-сантиметрови токове


= WIN!

четвъртък, 4 юни 2009 г.

Time to chill - Sundayman

Ултимативната лятна чил песен. Много я обичам, защото е свързана с хубави спомени, приятели, fun & overall wellbeing. :D

Нека бъде лято!



Stay right here with me
Feel the summer breeze
Touch the sun and let go
We're on our way home

We can stay the night
We can turn the tide
Here’s the brightest love
For you and I

Right here, right now
No need to know how
We'll just take off and fly
Without saying goodbye

We can stay the night
We can turn the tide
Here’s the brightest love
Now, that I found you!
I know.

Time stops in your eyes
Dream of open skies
Waves signing your name
Stars playing your game

We can stay the night
We can turn the tide
Here’s the brightest love
For you and I.

Ultimate Flash Face

DIY фоторобот - тук.

Ето ме и мен:



Мисля, че постигнах доста голяма прилика, макар и прическата ми да не е точно таква. Опциите за дамски прически са доста оскъдни btw.
А някой ден ще се острижа така:



Забавлявайте се! B)

сряда, 3 юни 2009 г.

Artist of the day - PNAU - да живей!

Продължаваме австралийската серия. То няма как иначе, на тоя малък континент всичките изпълнители са навързани като черва, па като вземем предвид и неравномерната му заселеност, става ясно, че няма как да е иначе.
И така, бандада за деня е PNAU. Нямам представа какво значи името, нямам и време да проверявам, затова ще си остане загадка. Поне засега. Истината е, че от доста време им се точа да ги сложа тук, но все не намирах време за подобаващо представяне. Като гледам това свободно време така и няма да дойде, затова просто ще дам линк към wikipedia и ще сложа прекрасните песнички. Само още нещо - двама са, като единия (Nick Littlemore) е половинка и в Empire of the Sun.

PS.: Песните са от последния им едноименен албум, предните са ми по-хаус. Не, че не обичам хаус, но нямаше да ги забележа ако не бях чула първо PNAU от 2008.





Впрочем PNAU е от ония албуми, които на първо слушане все още са със спуснати бариери. Нещо в теб се бори, не можеш да ги изтраеш и си викаш "Това не струва". На последващи слушания, обаче, пластовете се разгръщат и след няколко дни вече чакаш кога ще се прибереш вкъщи да си го пуснеш.

вторник, 2 юни 2009 г.

Едно бързо - Bjork + Mike Patton

Нямам много време тази седмица (правя проекти, които е трябвало да направя цял семестър за една нощ; нищо ново :D ), затова слагам нещо набързичко, колкото да не стои пусто. Попаднах преди няколко дни на това клипче от записи на Who Is It на Бьорк, с участието на Майк. Замислих се, колко повече ми харесва тази необработена версия от финалната. Трябваше да я направят по-мрачна. Ех...