петък, 29 май 2009 г.

Chick of the day - Pete Burns

Да, знам, заглавието е малка гавра. Като се замислиш, не чак толкова - все пак човека се самоосъзнава като жена, така че на кого му пука за някакви първични и вторични полови белези? :D

Pete Burns всъщност е доста известно име в шоубизнеса. Фронтмен на някогашните Dead or Alive, той добива широка популярност заради транссексуалността си и множеството пластични операции. Но нека видим за какво всъщност иде реч.
Почна се оттук:



За да се стигне до тук:



Мяркала съм го и на клипове на други изпълнители, които си го взимат като един вид атракция...да не кажа екзотично животно.:D На първа мисъл се сещам за това:



Lovely! xD

четвъртък, 28 май 2009 г.

Jack The Ripper - Morrisey vs. AFI

Предния пост ме подсети за една песен на Morrisey. Ако някой случайно не знае кой е легендарния Morrisey - нека се образова тук.
Песента направо ми къса сърцето. И в оригинал, и на кавър. Отделно, че AFI са ми една от най-любимите банди евър.

Желая ви лека и задушевна вечер с тези две лирични композиции:




Свестен клип към тази песен просто няма. С най-добро качество е този със снимки на Дейви. Нямам нищо против Дейви, точно напротив, но такива фенски клипчета с драматични снимки нещо ме дразнят. Затова е по-хубаво да се слуша песента на минимизиран прозорец. :)

сряда, 27 май 2009 г.

Terror + Magnificence

Предисторията:

Попаднах на албума съвсем случайно. Преди 6-7 години играх една игра, наречена Jack The Ripper (която впрочем не беше от най-качествените). Та там, в обстановката на Викторианска Англия в действието се намеси една певица, за чието озвучаване бяха наели един невероятен глас...който не знам чии е, за жалост. Та тази героиня в една сцена пееше песента "Трите Гарвана" - стара ирландска песен. Беше невероятно изпълнение. Тогава си свалих файловете с песните, но когато харда ми се запали миналата година всичко изгоря, буквално. :D А дисковете с играта са отдавна затрити. Търсих и да си я свалям наново, с не особен успех. Трябва пак да се пробвам. Ако някой съвсееем случайно има нещо такова - да прати, пък аз ще черпя. :DDD Та песента беше това:



Просто ми се прииска да го сложа днес.
И понеже адски ме боли глава, а и нямам много време - на английски. Образовани сте, нямате чак такава остра нужда от превод. ;)

John Harle (born 20 September 1956 in Newcastle upon Tyne) is an English saxophonist and composer. Attracted to minimalist music, he became a founding member of the Michael Nyman Band, with which he performed from 1981-1999.
Terror and Magnificence (1996), which he calls "an extended work joining classical and rock singing (Sarah Leonard and Elvis Costello), a string quartet, club dance grooves and 14th century French poetry, with his own lyrical sax conversing and improvising with the powerful tenor sax of Andy Sheppard".

Какво повече мога да кажа - обичам експерименти с класическа музика, Елвис Костело и чудесни гласове като Sarah Leonard, така че съм очарована.

И това, което всъщност свързва първия абзац с темата на поста е по-долу. Доста е зловещо и доста ми харесва. (изчакайте докато минат надписите)



И още нещо от същия албум:

вторник, 26 май 2009 г.

Artist of the day - Talvin Singh

От много много време не го бях слушала, но понеже нещо тия дни съм пощуряла да си паля ароматни пръчици и ме изби на индийска вълна. И това е първото име, което се сетих.
Всъщност Talvin Singh е роден в Лондон през 1970, но както можем да се досетим е индиец. Свирейки на перкусии, слушайки пънк и танцувайки брейк през ранните си години, Талвин решава да доразвие музикалните си умения и на 15 заминава да учи перкусии (tabla e на английски, не знам как точно се превежда) в Индия.Там обаче изкарва само една година и се връща. Въпреки класическото си музикално възпитание, той има иновативно виждане за индийската музика; то обаче не е възприето от промоутърите на класическа индийска музика и Талвин решава да си действа самосиндикално и да се занимава със своите си работи. Така, не след дълго (към края на 80-те) той вече работи с имена като Madonna, Тhe Indigo Girls, David Sylvian, Siouxsie & the Banshees, Sun Ra, Björk, Massive Attack и Тhe Future Sound of London.

В днешни дни Talvin Singh е емблематично име, известно с новаторското смесване на класическа индийска музика и dnb.

Първия ми допир с гореупоменатия младеж стана преди 10-ина години с едно видео по Mtv (естествено) на песента OK. Нещо търсих оригиналния клип, ама пусто го няма.



Прилича на саундтрак на аниме, нали?
Следващото, което чух от него, беше доста по-индийско:The Beat Goes On. Ужасих се, когато разбрах, че никъде го няма на клип. Мръсници.
Затова, слагам каквото има:







И това далеч не е най-доброто от него. :)

Преди няколко дни е излязъл последния му албум Calcutta Cyber Cafe, трябва да го потърся. :)

събота, 23 май 2009 г.

Chick of the day - Janine Henkes



Мерки 82-60-90,ръст 181. Германка.









Ще ми се и аз да имах такива крака. :D

Иначе можем да я видим в следното видео

петък, 22 май 2009 г.

Artist of the day - Van She

Продължаваме австралийската серия. След Empire of the Sun е ред на Van She.

Overview:

Сформирани в началото на 2005, Van She безсрамно взаимстват бийтове от 80тарския пост-пънк, фънк и синтпоп, 90-тарския гръндж, френски house, 70тарския краутрок, и последното поколение изпълнители-иноватори като Tom Vek и М83. Van She създават едно уникално животно - от онези, за които ни се струва, че вече не съществуват; група, която взима всички споменати влияния от минали времена и ги превръща в нещо, която звучи уникално, модерно и свежо.




История:

Van She са се събрали, когато Nick Routledge (вокали, китара), Matt Van Schie , Michael Di Francesco и Tomek Archer отговорили на обява в Sydney’s Drum Media и отишли на прослушване за вокалист на дуум метал банда, която била повлияна от Sepultura, Entombed, Black Skull и Phil Collins. О, Боже.
И така, отишли младежите, но се оказало, че обявата била ебавка.
О, Боже! (2)
Доста странно съвпадение, вижте какви хорица са се събрали и каква хубава група са си спретнали.





А ремиските им са великолепни:





вторник, 19 май 2009 г.

Тематични клипове: my kung fu is strong!

От изпълнителите в предния пост нещо ме обзе пак източна вълна и реших да припомня няколко страхотни песни, които са обединени от тематиката в клиповете си. А тя е Източна философия/бойни изкуства. И такаааа:








Това последното е малко длъжко и си е почти short movie.
И не, не съм емо.



И една много любима моя група (не че другите не са ми):



Колкото повече се замсилям, толкова повече песни се сещам, обаче стига толкова, че сигурно тоя пост ще заеме 1 страница. Затова за последно една неувяхваща класика от Erasure. С тази песен имам много мили спомени от моето детство, Ефир 2 едвам прохождаше и аз стоях до късно (10 часа!) за да гледам Топ 10 UK. Тогава съм била на 9 години, но страстта за музика вече е бушувала в мен. :DDD

понеделник, 18 май 2009 г.

Artist of the day - Empire of the Sun

Empire of the Sun са двама австралийци и са се събрали през 2007, имайки зад гърба си работа с други подобни проекти, за които ще говоря в друг пост. Името си взимат от едноименната новела на Джеймс Балард (брей днешните музиканти много обичат научна фантастика, браво, браво - за справка: няколко поста по-надолу - Klaxons).
Първият им сингъл Walking on a Dream (както се казва и албума) излиза края на август 2008 и жъне голям успех, особено в родината им. Това е и сингъла, на който му е отнело най-много време да стигне топ 10 - цели 23 седмици. И тъй, не е чудно, че като сингъл е пуснат на пазара чак на 21 април тази година. Правейки намигване към творбата на Балард, видеото е снимано в Шанхай.



Вторият сингъл We Are The People е сниман в Мексико:



Сега ме изненада приятно и затвърди мнението ми, че много познавам кой ще е следващия сингъл от даден албум факта, че Standing On The Shore ще е третият сингъл. Още няма видео обаче. Няма значение, песента е невероятна:



Отдавна ми се слушаше нещо такова и когато наскоро ги открих съществото ми искрено се зарадва. Албума е излязъл на 4-и октомври 2008, ако се бях усетила по-рано можеше да си направя подарък за рождения ден. Още едно доказателство, че едни от най-хубавите албуми излизат октомври месец.

събота, 16 май 2009 г.

Евровизия 2009

Изключително съм доволна от тазгодишната Евровизия. Песента, която ми хареса най-много спечели, а това е рядко. Младежа е невероятен чаровник и песента е чудесна.
И така победителите:

Първо място - Норвегия 387 точки



Искрено останах учудена, че хората са я оценили по достойнство. Харесах я още когато я излъчиха от Норвегия. Доста е catchy.

На второ място - Исландия 218 точки




На трето място - Азербейджан (с небезизвестния Араш) 207 точки



Както винаги имаше и доста гласуване по съседски и по емигрантски, като от това спечели най-много Турция. Нормално е, всяка година е така.

петък, 15 май 2009 г.

Петък е...

Моите дружки във Варна сигурно разпускат на ретро парти в Хоризонт.
Нека и ние да разпуснем душата с нещо лежерно и квази-ретро:







И накрая една снимка на Wham! за разкош

сряда, 13 май 2009 г.

It's Tricky, Tricky, Trrrrrrrricky!

...пееха Run DMC навремето. Работата е там, че това наистина е Tricky!

Предполагам вече всички знаят, но за тези, които не знаят: Tricky+Roots Manuva в София на Park Live.
Bonus: Future Sound of London, 4Hero and even more!

Айде на кирията - 2 за левче! Май билета ще е доста повече от левче.
Официален сайт: http://parklivefest.com

Не са лоши тия новини, хич не са лоши...

По повода: може би най-любимата ми песен на Tricky

Редно е да споменем... Klaxons

Пoнякога ме е яд, че преди години нямах блог, за да пиша "Ехаааааа, ебати яката банда се появи, невероятни са, чуйте ги" и когато пожънат големия успех да кажа "told ya". :D
Както и да е, с Klaxons поддържам вече 2-годишна връзка, и ги обичам както в първия ден, даже повече. Все още си пускам Myths of The Near Future и не ми е писнал. Предполагам така се отсяват истински добрите музикални неща. Присетих се за тях, понеже ги видях в програмата на тазгодишния Sziget.



1. "Two Receivers" – 4:18
2. "Atlantis to Interzone" – 3:18
3. "Golden Skans" – 2:45
4. "Totem on the Timeline" – 2:41
5. "As Above, So Below" – 3:58
6. "Isle of Her" – 3:54
7. "Gravity's Rainbow" – 2:37
8. "Forgotten Works" – 3:26
9. "Magick" – 3:30
10. "It's Not Over Yet" Cover of "Not Over Yet", written by Rob Davies/Paul Oakenfold/Michael Wyzgowski – 3:35
11. "Four Horsemen of 2012" – 19:42


Това, което особено ме очарова е всъщност цялата концепция на албума, чието име е заглавие на сборник разкази на Джеймс Балард, а песните вътре са на окултна/езотерична/sci-fi тематика. Има разни интересни моменти, например заглавията на песните - Four Horseman of 2012, Atlantis To Interzone, As Above,So below (есенцията на Херметизма?), Gravity's Rainbow (роман на Томас Пинчън) и други такива хави, като текстовете са още по-откачени. Доста са позитивни, отнесени и интелигентни по nerd-ски, I'm lovin it!
Сърбят ме ушите за новия албум, който трябва да излезе тази година по някое време (tba). Дотогава:





И накрая този чуден кавър на Grace:



За тези, в които е трепнала носталгичната нотка: ето го и оригинала на Grace ( което е проект на Paul Oakenfold и Steve Osborne + 2 мацки, предполагам знаете) It was massive back in the days:

вторник, 12 май 2009 г.

Artist of the day - La Roux

La Roux, противно на името си, не са французи и не е само един човек. Проекта се състои от 2-ма души: една мома англичанка Elly Jackson, която сама си пише музиката и текстовете, а момъкът Ben Langmaid и помага и я продуцира. Запалих се от Quicksand, който излезе края на миналата година под шапката на Kitsune Music, но иначе са към Polydor.
Засега знам за 3 сингъла, чакам с нетърпение албума на 29 юни; усещам, че ще бъде зашеметяващ.





неделя, 10 май 2009 г.

Не-ве-ро-ят-но!

Отдавна нещо не ме беше оставяло с увиснало чене... Тези не са хора:



:bowdown:

събота, 9 май 2009 г.

За тениските с групи и фешъна

Мисля, че е тъпо.
Не, че тениските с групи са тъпи, напротив. Няма нищо по-хубаво от това да си купиш тениска на любимата група и да си я носиш. Тъпо е, когато носиш тениска на група, за която нямаш идея, само защото е модно. Тази тенденция се появи преди няколко години и все още е актуална. Не си го обяснявам. Да вземем например Vashtie



Не, не мисля, че тя някога е слушала Slayer. Ало, мацко, много те харесвам теб и това, която правиш, ама айде малко по-сериозно!

Пример от родната сцена: мярнах преди няколко години на някакъв live Руши носи тениска Iron Maiden. Как мислите, дали ги слуша?

Или Дейвид Бекам: с тениски Amplified



Не бих имала нищо против Amplified ако не прокламираха точно тая идея, че тениските с рок групи са тренди. Даже щях да си взимам тяхна тениска с Дейвид Бауи. Разликата е, че аз наистина съм фенка на Бауи.

Видях оня ден в един магазин на Витошка изложена добилата широка популярност тениска на Ramones



Представям си как някой гъзар ще иде и ще си я вземе, нямайки бегла идея какво аджеба е "Ramones". Същата работа като Че Гевара брандинга - пълна гавра.

Аз съм възмутена и пледирам за малко повече адекватност - от страна на стилистите, производителите и потребителите.

петък, 8 май 2009 г.

WTF/Какво по дяволите се случи с...

...Bob Sinclar?

Присетих се за него понеже по празниците си прирбрах в родителския дом, а само там си позволявам да гледам телевизия. Пуснах си Mtv да видя какво слуша в момента света и що да видя чичо Боб. Пак с някаква боза, нацепени мускули и бял потник. Помня навремето доста ме беше впечатлил с неща от рода на:



и това например



Винаги съм обожавала the french touch в хаус музиката и Боб Синклер си беше наистина добър пич докато не започна да се занимава с онези комерсиални лайна, които именно му донесоха и големия успех. Парадокс... или по-скоро не.
Бях разочарована когато серията Ямайка-вдъхновени-снимани-с-деца песнички излязоха и отказвах да повярвам, че са негови. Oh well...



И последния му сингъл



И все пак е завил малко в по-добра посока. Няма ямайци а US негрота ала края на 80-те. Нищо иновативно, Арманд Ван Хелдън го прави откак се помня (и е ненадминат). Не че имам нещо против Ямайка, просто не си падам по реге. За сравнение слагам и нещо от гореупоменатия батко (ох, на какаааа...) за сравнение как се прави



Жалко. Наистина харесвах Боб Синклер навремето... Но пък Арманд Ван Хелдън съм го харесвала винаги. Норман Куук може само да му диша праха.

петък, 1 май 2009 г.

Home sweet/bitter home

Прибрах се преди няколко дни в родна Варна. Варна е винаги по-скъпа, когато си далече. То май е така с всички неща. Някакво необяснимо разочарование и намек за фрустрация са ме налегнали. Не, че съм очаквала да пристигна в Монте Карло. Очаквах да се върна вкъщи - такова, каквото го помня от преди няколко години. Всеки път когато се прибирам очаквам това и винаги нещо малко в мен умира когато отново осъзная, че не съм на 17 и че града не е такъв, какъвто беше. Станал е по-голям, малко по-мръсен и доста по-чужд. СЪзнанието ми все още се бунтува и не приема факта, че тук вече си има сериозни задръствания и да намериш място за паркиране е трудно почти колкото в Столицата. Нали това не емоята Варна.

Днес се видях с 2 приятелки. След като се установи, че пикника в Констанца отива в канала заедно с доброто ни настроение, стигнахме до заключението, че трябва да се иде някъде на танци, като доброто старо време. За протокола: когато бяхме на 17, събирахме се 4-5-6 момичета, отивахме с последния автобус, прибирахме се с първия, не сядахме през цялата нощ, танцувахме на баровете и карахме на почерпки от барманите, щото бяхме ебати атракцията. От време на време някой се намираше да ни пита на какво сме, че сме толкова енергични. Как да му обясниш на човека, че когато ти е весело стимуланти не ти трябват...Малко се отплеснах, но мисълта ми беше, че едно време доста добре си изкарвахме. Мислехме къде да идем и се оказа, че просто няма читаво място (дискотека - доста ретро дума). Има адски приятни дупки, където човек може да иде, да пийне, да поприказва, да слуша хубава музика, дори да играе шах, обаче къде да потанцува - тц. Не че няма обособени места. Има, но те просто не стават. В АРО всички са манекени, глътнали са бастуни, сякаш имат пресен ботокс в лицата, и стоят със слънчевите очила. Тралала, Час Пик, Vertu (doh) - абсурд, чалга недолюбвам. Авеню - скука е; Ликьор - също, писнало ми е да слушам едни и същи ретро хитове. Мисля, че и внуците ми ще слушат същите. Просто не измислихме къде да идем. Затова си седя у нас и се мъча да работя. Това май е заради работата, не заради липсата на заведения всъщност. :D
И все пак - айде някой ако се сети да пише, че съм само още няколко дни тук и няма време.

А аз през това време ще проверя има ли скоро swing party в Stars...

И нещо в стилистиката: